Встъпително слово на Васил Самарски - председател на Общински съвет-Казанлък, на тържественото заседание, проведено на 6 юни 2008 г.

“Красиво! Това е долината на Казанлък в България!” - спонтанно възкликнал великият бродник, руският писател Максим Горки. Преданията говорят, че много преди него, сам султан Мурад І посетил Казанлък. Красивата местност и посрещачите в бяло възхитили султана и той с възторг произнесъл “Акче Къзънлар!” – в смисъла на “Хубав, бял Казанлък!”

Припомням това, скъпи съграждани, уважаеми гости, госпожи и господа, защото красотата и магнетизмът на нашия град и нашата долина продължават да привличат и да учудват света. Особено в началото на юни, когато Розовата долина се изпълва с дивен аромат, а градът и хората са в плен на триумфиращото свое царствено цвете, започнало дългото си пътешествие от Шираз и избрало за своя нов живот нашата благодатна земя, способна да устои на капризния му нрав и да диша въздуха, наситен с аромата му. Именно този въздух, пропит с благоухание, накарал немския пътешественик Хелмут Молтке да нарече Казанлък “европейският Кашмир” , а известно е, че Кашмир в Азия е наричан “раят на земята” .

По розобер нашата долина , залята от слънчева светлина, сякаш се разтваря , за да да побере усмивките на празнуващите хора и удивлението на гостите на Празника на розата - кулминация на радостта и красотата, предизвикани от този щедър дар на природата – маслодайната роза. И тогава си спомняме за известния унгарски етнограф Феликс Каниц, който не могъл да скрие възхищението си и нарекъл нашата долина “знаменита и несравнима по хубост”, а след него нашият поет Иван Вазов с преклонение написал: “Тя омайва с разкошната си пъстрота и величественост”.

От очарованието и божествената красота на розата са се вдъхновявали поети и музиканти.

А възрожденци и изследователи, посетили нашия край, не спирали да се дивят на древната ни земя, притаила приказни легенди и митове, скътала изумителни антични скъпоценности и ритуали и съхранила археологическите паметници на една от най-старите цивилизации на планетата – другата слава на казанлъшката долина, довела до новото й наименование Долината на розите и тракийските царе.

В този смисъл интересът на чуждестранните гости е обясним.

Но, когато потърсим обяснение за корените на нашата гордост, на нас, хората, които сме се родили и живеем тук, ще трябва да прибавим още причини и още обстоятелства. Освен с маслодайната роза и културата на траките, освен с именитите ни артисти, художници, фотографи, поети, писатели и музиканти, пак ще се върнем към онези неща, които са се случили в Казанлък за първи път и правят града ни единствен и неповторим:

За първи път роза “Дамасцена Мили” е пренесена от Персия тук, в Казанлък;
В Казанлък е създадена първата розотърговска къща - на Дончо Папазов;
Тук е основана първата фабрика за розово масло;
В Казанлък е дислоцирана първата, най-старата и най-голяма оръжейна фабрика – днешният “Арсенал”;
Няколко неща в областта на културата и изкуството са белязани със знака “първи” :

Първата българска опера “Сиромахкиня” на Емануил Манолов е поставена в нашия град, а синът на композитора е поставил първия български балет “Змей и Яна”;
В Казанлък е издадено първото детско списание в България – “Младина”;
Казанлъчанин е издал първия български ежедневник – в. “Секидневний новинар”, издаден от Иван Хаджиенов;
Първият паметник на Светите братя Кирил и Методий е издигнат в Казанлък;
В Казанлък се намира първият и единствен на Балканския полуостров Музей на розата;
Пренасяйки се в по-ново време:

Наша гордост е най-изявената в страната Школа по физика;
Община Казанлък е една от първите общини в страната, получила през 2005 г. сертификат по ИСО 9001:2000 – Международен стандарт за качество.
- За чест на община Казанлък - в историята на местното самоуправление в България Общинският съвет от мандат 2003-2007 г. е първият и единствен засега Общински съвет в страната, започнал да провежда безхартиени заседания с електронно гласуване.

Госпожи и господа, заради всичко това и заради обновлението на духа и желанието на хората от нашата община , заради стремежа и мечтата по-бързо да се изравним с Европа във всяко отношение, на Казанлък и Долината им е съдено да бъдат едно от онези прекрасни кътчета на България, в което гостите не просто идват, за да го видят, а се връщат отново.

Вероятно поради това се е родило красивото и популярно предание, свързано с Лъвовата чешма. Вероятно затова поетът Евстати Бурнаски спонтанно и искрено е възкликнал : “Никъде и никой град в България не може да повтори Казанлък!”

Тази неповторимост, обаче, не е просто дар свише. Тя е плод на ръцете, ума и сърцата на хората, живели и живеещи тук. Тя е резултат от изключителния принос на една част от тях, на които признателен Казанлък е отредил огромното доверие да ги постави на пиедестала на своята благодарност.

Това са хората, които със свои решения от 2004 г. досега Общинският съвет е удостоил със званието “Почетен гражданин на град Казанлък”

Особена чест е за мен да изрека още веднъж имената им:

  • г-н Станчо Коев
  • г-н Теодосий Теодосиев
  • г-н Теньо Пиндарев
  • Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Галактион
  • г-н Георги Китов
  • г-н Добромир Гущеров
  • г-н Пеньо Кирацов
  • проф. д-р Генчо Начев
  • проф. д-р Константин Чернев


През 2008 г. Общински съвет-Казанлък удостои със званието “Почетен гражданин на град Казанлък” г-н Гиньо Ганев.

Мотивите за удостояването на г- Ганев с почетното звание ще представи г-жа Цветанка Пискова – заместник-председател на Общински съвет-Казанлък.