С Т Р А Т Е Г И Я за развитие на община Казанлък 2001 - 2006 г. Приета с Решение № 304 от 05.12.2001 г.

ВЪВЕДЕНИЕ
Стратегията за развитие на община Казанлък е управленски документ, очертаващ рамките на провежданата от органа на местното самоуправление политика за реализиране на предварително формулирани цели и приоритети на комплексното териториално развитие. В този си вид тя има за задача да очертае основните направления, в които ще се развива общината, да разкрие възможностите за използване на обективно съществуващите ресурси и потенциали на територията и да формулира функциите и задачите, стоящи пред местните общински власти.
Настоящата общинска стратегия е разработена в изпълнение на чл. 21, ал. 1, т. 12 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, както и да отговори на изискванията на членове от N 17 до N 21 на Закона за регионално развитие. При оформяне на общинската стратегия за развитие на община Казанлък включително и на нейната програма са отчитани няколко принципни изисквания:
Първо: Силното въздействие на общинския център - гр. Казанлък върху социално-икономическото, демографското и комплексното инфраструктурно развитие се простира не само в границите на общината, а и в обхвата на част от Старозагорска област. Този момент е отчитан във всички основни насоки за развитие на общината, заложени в самата общинска стратегия. Пряко с това е изяснено и включването на община Казанлък като водеща в териториалния обхват на един от 6-те района за растеж в страната, обхващащ общините с центрове гр. Казанлък, Ст. Загора и Мъглиж.
Второ: Важно, съществено условие, което е било съблюдавано в процеса на разработване на общинската стратегия е изискването за реалистичност. Това се отнася за всички елементи на стратегията - стратегически цели, приоритетите и предприеманите действия и предлаганите мерки /програми и проекти/. Изискването за реалистичност е отчитано при анализирането и оценките на ресурсите и потенциалите, с които разполага общината. Формулирането на стратегическите насоки за развитие на общината през следващите години (в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план) също са съобразявани с обективните условия и възможности. Реалните преценки на възможностите за осигуряване на финансови ресурси (в т. ч. и на такива с инвестиционен характер), на обективната оценка на бъдещата икономическа среда, в която ще се осъществява развитието на общината (вкл. и по линия на частния сектор, който по закон ще се превръща във водещ) са причината в програмната част на общинската стратегията да бъдат заложени не много на брой мерки.
Трето: Реализирането на стратегията е задължение и отговорност основно на местната власт в лицето на Общинския съвет, кмета и общинската администрация. В реализацията си на това задължение местната власт следва да търси и прилага различни механизми за партньорство с останалите инициатори на развитието. На първо място сред тях се откроява частният капитал. Голяма част от инвестиционните инициативи в аграрния сектор, в промишлеността, търговията, строителството ще възникват и ще се реализират от частния сектор. Местната власт оказва да съдействие за реализацията на всякакъв тип намерения и конкретни инициативи с инвестиционен характер. Чрез тях ще се разкриват нови работни места. Разширяването на частния бизнес осигурява доходи (по линия на местните данъци и такси) за общинския бюджет и т. н. Други партньори на общината могат да бъдат стопански субекти, осъществяващи дейност в сферата на транспортната инфраструктура, водоснабдяването, електроснабдяването и др.
Разработената общинска стратегия следва да бъде разглеждана като отворен документ - с възможности за по-нататъшното й развиване и допълване във времето. Предвижда се това да става по пътя на годишните актуализации на мерките (програмите и проектите), заложени в нейната програмна част.
Общинската стратегия е документ, регламентиращ главните направления в дейността на органите за местно самоуправление. Реализацията на заложените в нея цели и идеи за развитие на общината чрез конкретни програми, проекти и други форми за осъществяването им , търсене и привличане на инвеститори е практическата задача на Общинската администрация, съгласувано и със съдействието на Общинския съвет.
 
 
 1.                  Оценка на мястото и ролята на община Казанлък в
                     област Стара Загора и националната територия
 
       1.1. Оценка на природогеографското и транспортно - 
               комуникационно положение на община Казанлък.
Община Казанлък е разположена в централната част на Република България                                        със средна надморска височина от 475 m.н.в. Територията и е 63.4 km2 или 12.3 % от територията на Старозагорска област и приблизително 0.6 % от територията на страната.
Община Казанлък граничи на север с община Габрово, на запад - община   Павел Баня, на юг - община Братя Даскалови и на изток - община Мъглиж. Природо-геграфското разположение на общината е благоприятно от гледна точка на бъдещите потенциали за развитие. През общината преминават транспортни и съобщително-комуникационни трасета, които са елементи на националната и европейска транспортно-съобщителна инфраструктура. От пътно-шосейната мрежа това са пътищата София-Бургас и Ст.Загора – Габрово /като част от евротранспортен коридор № 9/. В близост се пресичат железопътните линии Подкова-Русе и София-Бургас, което прави града важен в транспортно отношение.
Съществено природно богатство на територията на общината със стратегическо значение са почвено-климатичните ресурси , както и наличните повърхностни води и потенциални ресурси от подземни води в заливните речни тераси, алувиалната низина.
 
1.2. Оценка на мястото и възможностите на община Казанлък в развитието на Старозагорска област.
 
Общинският център гр.Казанлък със своите стопански, транспортно-комуникационни, управленчески, научни, културно-просветни, търговски, здравни и други дадености оказва влияние не само върху динамиката и развитието на общината, но оказва много голямо влияние върху цялостното развитие, както на областта, така и в обхвата             на Централния район за планиране.
В националния план на регионалното развитие, а също и в плана на Старозагорска област, община Казанлък, заедно с общините Стара Загора и Мъглиж са включени в групата от 6 района за растеж в страната. За това изключително важно значение за общинските ръководства ще има реализацията на целите на структурната реформа в икономическия сектор, насърчаване на малкия и среден бизнес и разкриване и ефективно използване в перспектива на всички природни ресурси и потенциали свързани основно с минералните суровини, интензивното земеделие и изграждането на транспортно-комуникационната мрежа в региона.
Заедно с това една от главните цели на областния план за ефективно оползотворяване на запазените природни среди и минерални води с различни качества се отнася пряко и за община Казанлък. В това отношение се разчита на социално-икономическите и обслужващи функции на общински център, който трябва да провежда и съответната политика за развитие в района.
Един от приоритетите на областния план, свързан с община Казанлък е разширяване на размера на площите за отглеждане както на традиционни за общината земеделски култури, така и на нови и съобразени с почвено-климатичните условия, производствения опит на населението и др. Наред с промишленото развитие селскостопанската насоченост, съчетана с балнеолечението и туризма ще допринесе за увеличаване на заетостта на населението и развитие на общината.
 
1.3. Оценка на междуобщинското сътрудничество и взаимодействието на община Казанлък с другите общини.
 
 Благоприятното природо - географско местоположение и транспортните връзки на община Казанлък определят тясното и взаимообвързано развитие със съседните общини от областта – Ст.Загора, Мъглиж и Павел Баня.
Това се дължи на транспортно-комуникационната им обвързаност и сходните природни условия и ресурси, определящи развитието на интензивен добив на енергия (електоропроизводство) и общи за оползотворяване водни ресурси.
Интензифицирането и усъвършенстването на наследеното междуобщинско сътрудничество и контакти ще се развива главно по направленията на основните транспортно-комуникационни трасета, сред които с най-важно значение е локализационната ос на първокласен път София –Бургас и Ст. Загора-Габрово. Тази важна кръстопътна функция е предпоставка за засилване на сътрудничеството с другите две общини /Ст.Загора и Мъглиж/, с които Казанлъшката община формира район за растеж.Тези връзки и отношения могат да се развият по няколко направления между които:
-     усъвършенстване на техническата инфраструктура;
-         подобряване на транспортното междуобщинско обслужване;
-         организиране и провеждане на съвместни бизнес-инициативи;
-         общо решаване на екологически проблеми и др.
Освен в рамките на района за растеж са създадени разнообразни връзки между община Казанлък и останалите общини от областта и района на Розовата долина, които обобщено могат да се групират по следния начин:
-   икономически и технологични, изразяващи се в обмен на суровини, материали, детайли, технологии и други между стопански субекти;
-                         транспортно-комуникационнообвързване, проявяващо се в пътнико- и товаропотоците с различна интензивност, което ще се увеличава с особена интензивност в района за растеж към който принадлежи общината, както и поради създадената пътно-транспортна и комуникационна конфигурация;
-                         социална инфраструктура и свързаните с нея дейности, произтичащи от съсредоточаването в гр. Казанлък на важни обслужващи обекти на образованието, на културата, науката, здравеопазването и други;
-                         административно обслужване, следствие от намиращите се в общинския център органи за управление на общинско равнище, съд, прокуратура и др.
-                          ежедневни трудови пътувания, насочени главно към гр.Казанлък включващи определен контингент работници и служащи от близките селища работещи в общинския център;
Преминаващите през общини Стара Загора /№ 8/ и Казанлък /№ 9/ евротранспортни коридори обуславят насочването на общите междуобщински действия върху използуването им за интензифициране на международните връзки и отношения.Основните направления за развитие в тази насока са:
-         разширяване и модернизиране на пътно-транспортните връзки.
-         създаване на условия за развитие на международен транспорт.
-                         възстановяване на стари и създаване на нови международни връзки с партньори в традиционните за района дейности в областта на икономиката, селското стопанство, туризма и други.
За реализацията на междуобщинските контакти е важна ролята на общинския център – гр. Казанлък. Със своята развита, макар и недобре работеща икономическа база, висока степен на изграденост на техническата си и социална инфраструктура, снабденост с човешки ресурси с добри образователни и квалификационни характеристики градът оказва влияние и върху останалите общини в областта и района. Това въздействие се осъществява и чрез разположените в общинския център важни научни, културни, здравни и други обекти сред които Общинска болница, Бюрото по труда, Бюрото за социално подпомагане и др. Определена роля за регионалното развитие играе и участието на общината в Националното сдружение на общините в България, както и дейността на Регионалната асоциация на общините (РАО) “Тракия”   и др.
 
2. Оценка на ресурсите и потенциалите на община Казанлък за целите на бъдещото развитие
 
2.1.      Анализ и оценка на териториалните ресурси
 
По основните параметри, с които се характеризират общините в страната (площ, население, осигуреност с природни ресурси, икономически потенциал, инфраструктурна изграденост и др.), община Казанлък попада в групата на тези с относително добри възможности за бъдещо устойчиво развитие.
Процесите, свързани със селищното, демографско, икономическо, инфраструктурно, социално, екологично и др. състояния в общината са резултат от едно продължително историческо развитие и провеждана политика за рационалното използване на даденостите на територията, на човешкия ресурс, икономическия и инфраструктурен потенциал и др.
Характерът и особеностите на тези ресурси и присъщите им количествени параметри и качествени характеристики са били разглеждани целенасочено в интерес на регионалната и национална политика. Тя е била отворена към съседните регионални единици и се е развивала като елемент от националния социално-икономически и инфраструктурен комплекс.
 
а) Анализ и оценка на природните ресурси
От невъзобновимите териториални ресурси в община Казанлък в общинския план за развитие в периода 2001–2006, най-голяма тежест се дава на поземлените ресурси. Размерът и структурата на поземлените фондове, включени в териториалния обхват на община Казанлък се определя от релефа на територията и почвено климатичните условия.
Задълбоченият анализ и обективната оценка на поземлените ресурси на общината са важна предпоставка за определяне на реалните параметри, както за цялостното развитие на селищната мрежа, така и на отделни отрасли – селско и горско стопанство, туризъм, транспортно-комуникационна и съобщителни мрежи и други.        За целите и приоритетите на стратегията и на плана за развитие на община Казанлък, анализите и оценките на поземлените ресурси се налагат от изискването за определяне на потенциала на който може да разчита местната икономика на настоящия етап и през следващите години.
 Развитието на аграрния сектор, на горско стопанските дейности и рекреационния-туризъм са без други сериозни алтернативи. Община Казанлък в значителна степен е облагодетелствана в това отношение от разнообразието на поземлените ресурси с които разполага. Развитието на част от промишлените отрасли на територията на общината до голяма степен ще е обвързано с ефективното използване на горските и почвено-климатичните условия и ресурси.
Общата площ на територията на община Казанлък е 63462.6 ха или 634.63    км2. По този показател тя се нарежда на второ място в Старозагорска област. За периода 1994-1998 год. има незначителни промени в размера на общата площ на общината.
По-голям интерес от гледна точка на целите и задачите на общинската стратегия и общинския план за периода 2001-2006 год. представлява структурната характеристика на поземлените ресурси и динамиката в промените на размера на отделните видове територии. За целта са възприети две опорни години. За целите на анализ и оценка на поземлените ресурси са възприети две опорни години – 1994 и 1998. Данните за размера и структурата на анализираните ресурси са отразени в табл. № 1.
                                                                                             
 
 
                                   Размер и структура
 
 на поземлените ресурси на община Казанлък по видове територии към 1994-1998 год.  
 
Таблица № 1
Площ /ха/
/%/
 
1994
1998
1994
1998
Обща площ на територията
 
63626.4
 
63462.6
 
100,00
 
100,00
Земеделски
 територии
       27546.9
 
27900.5
 
43,00
 
44,00
Горски
територии
 
30223.3
 
27164.0
 
48,00
 
43,00
Населени места и урбаниз. територии
 
3887.4
 
6457.6
 
6,00
 
10,00
Територии за добив на пол. изкопаеми
 
32.9
 
16.3
 
0.05
 
0.03
Територии за транспорт
и инфраструктура
 
343.6
 
261.7
 
0.50
 
0.40
Водни течения и
водни площи
 
1592.3
 
1662.5
 
2.45
 
2.57
 
Анализът и оценките на данните, включени в табл. 1 показва, че повече от половината от площта на община Казанлък е заета от земеделски земи. Към 1998 год. те възлизат на 27900.5 ха, което е 44 % от цялата общинска площ. В сравнение с 1994 год. промените в техните размери са незначителни. Земеделските територии обхващат части от ниви, трайни насаждения, естествени ливади, мери, пасища,пътища, полезащитни пояси и непригодни земи. Значителният относителен дял на земеделските земи в структурата на поземлените ресурси на община Казанлък е един от критериите за характера на релефа на общинската територия. Земеделските земи с присъщите им почвено -климатични ресурси са особено ценни за развитието на аграрния сектор и дават отражение върху икономическата характеристика на общината.
 Потенциалите на земеделските земи на община Казанлък следва да бъдат оценявани и като предпоставка за очертаващите се приоритети в нейното развитие. Един от тях е свързан с формирането на модерен аграрен сектор, базиран на развитието на растениевъдството /маслодайни култури, тютюн и зърнени култури/.
От природните ресурси, горският фонд заема площ от 271.640км2 или 43 % от общата площ на общината. В сравнение с 1994 год., нямат съществени промени в техния размер и структура. Горските територии обхващат, основно: гори, пасища, долини, поляни, ливади, ниви, трайни насаждения, горски пътища, просеки, кариери, сипеи, скали.                             
 Количествените параметри и качествените характеристики, както и относителният дял на горските територии в структурата на поземлените ресурси в общината са достатъчни за формирането на приоритети с цел бъдещо развитие на общинската икономика. Горските територии следва да бъдат оценявани и от гледна точка на потенциала им за развитие на някои алтернативни форми на туризъм, както и от гледна точка на екологичното им въздействие.
Посочените данни и факти за приоритетното развитие на аграрния сектор налагат детайлно да се анализират и оценят характера и структурата на земеделските територии отразени в табл. № 2.
                                                                                    
 
                                           Размер и структура
 на земеделските територии в община Казанлък към 1994 и 1998 год.
 
                                                                                                                      Таблица № 2                                             
Показатели
Площ /ха/
Структура /%/
 
1994
1998
1994
1998
Ниви
14119.1
         15010.2
51,00
54,00
Трайни насаждения
2669.8
2352.7
10,00
8,00
Естествени ливади
1399.0
1246.8
5,00
4,00
Разсадници
3.8
11.0
0.01
0.03
Мери и пасища
5674.6
4713.6
21,00
17,00
Полски пътища
303.3
1023.3
1,00
4,00
Всичко земед. територии
 
27546.9
 
         27900.5
 
-
 
-
 
Данните от табл. 2 показват, че в структурата на земеделските земи с най-висок относителен дял са нивите. Към 1998 год. на тях се падат 54 % от площите на всички земеделски територии. Динамиката за изследвания петгодишен период (1994-1998), показва известно увеличаване на размера на нивите от 14119.1 ха на 15010.2   ха. Този ръст може да се разглежда, като следствие от провеждането на аграрната реформа и влизането в действие на плановете за земеразделяне. Вътрешно структурните изменения в размера на отделните видове земеделски земи, също оказват влияние върху процеса на нарастване размера на нивите. Например за проучвания период се очертава тенденция за намаляване на размера на мерите и пасищата с 961ха или с около 4 %.
Мерите и пасищата, допълнени с естествените ливади заемат една немалка част от земеделските територии в община Казанлък. Към 1994 год. площта им общо възлиза на 7073.6 ха или 26 % от целия размер на земеделските територии. Независимо, че размерът на естествените ливади за проучвания период показва незначително намаление от 152.2 ха , общия фонд от мери,пасища и естествени ливади за 1998 год. показва едно намаление от 1113.2 ха спрямо 1994 г. и възлиза на 5960.4 ха или 21 %, от които само естествените ливади - 4 % от земеделските територии. Този поземлен фонд, заедно с недостатъчното производство на концентрирани фуражи се очертава като недостатъчен за интензивно развитие на животновъдството.
От останалите видове поземлени ресурси в общината с по-голям относителен дял са териториите заети от селищната мрежа и урбанизираните територии (вж. Табл. N1). Те участват с 10 % от общия размер на територията на общината. Водните площи и течения, /реки, микроязовири/ са с площ 1662.5 ха или 2.57 % от територията на общината. Този специфичен териториален ресурс също може да се използва за сладководно рибовъдство, риболовен туризъм и др.
 
б) Анализ и оценка на водните ресурси
Това са също едни от невъзобновимите териториални ресурси, с които разполага община Казанлък. Оценките за осигуреността с този тип ресурс следва да изхождат от възможностите за използването им за позитивно развите.
Анализът и оценките за осигуреността на общината включват повърхностните течащи води, подземните и термоминералните води. Повърхностно течащите води се оценяват с потенциалите на водите на слабо развитата речно-долинна мрежа. Основната отводнителна артерия е р. Тунджа. Тя и притоците й се характеризират със значително нарастване на есенно-зимния отток, предимно дъждовно подхранване и февруарски максимум. Недостатъчните средно годишни валежи от 589 л / m2, високата средна януарска      температура - 0,70 С определят броят на дните със снежна покривка - средно 22 дни за високите части на района и 19 за равнинната част. Това обуславя, като недостатъчни водните запаси на общината. Овлажняването през топлото полугодие е незначително и района е подчертано засушлив.
Значителен резервоар на потенциални грунтови води се явява мощния делувиално-пролувиален шлейф, развит в подножието на стръмния и праволинеен склон на Стара планина и алувиалната низина развита в пространството пред него. Подхранването на грунтовия поток става от реките и деретата идващи от северната оградна рамка, от валежните води, поливните води и напоителни системи. Капацитетът на потенциалните водни запаси е значителен.
в) Анализ и оценка на горските ресурси
Значителен е размера на горските територии от 271.640 km2 или 43 % от територията на общината, но недостатъчното количество и качество на горските масиви не може да бъде определяща предпоставка за развитието на икономиката на общината. Горската растителност е представена от смесен тип гори – бял и червен бор,космат дъб примесен с келяв габър и на гори и храсти с келяв габър. По- ограничено разпространение имат благуново-церовите и горунови гори смесени с келяв габър.От антропогенната намеса са внесени черен и бял бор, бреза, летен дъб, акация, топола, орех и др.
 В обхвата на горските територии на община Казанлък е разположен образцов ловно технически участък, обхващащ местностите: “Лешница”, “Шадраваните”, “Горна Варовита”, “ Средна Варовита”, “Крайна Варовита”, “Шипка”, “Конски егрек”,                                                                                                                          който е с площ от 10150.5 ха и отстои на 10-30 км от общинския център. Неговото богато фаунистично разнообразие от /елени, сърни, диви свине, фазани, пъдпъдъци и др./ е потенциален биоресурс за развитието не само на национален, но и международен ловен туризъм.
 
2.2. Анализ и оценка на човешкия ресурс
 
Човешкият фактор е в основата на развитието на отделните сектори, отрасли и дейности в общината. Населението е едно от основните богатства, с които разполага община Казанлък. Неговите потребности от социални услуги и материални блага, от съответна жизнена среда се залагат в стратегията за развитието на общината. Качествата и възможностите му на трудов ресурс също следва да бъдат отчитани като един от движещите фактори за комплексното социално, икономическо и инфраструктурно развитие на общинската територия. Един от критериите за жизнеността на населените места, за степента на населеността на територията също е населението, характеризирано чрез съответните количествени показатели и качествени оценки.
Човешкият ресурс на община Казанлък се анализира и оценява в два взаимообвързани аспекта:
- като демографска характеристика;
- като основен елемент на пазара на труда.
 
а) Демографско развитие на общината
Броят на населението на общината към края на 1998 г. възлиза на 95478           души. По този показател тя заема   второ      място в областта и е една от големите общини в страната. В нея е концентрирано 26 % от населението на Старазагорска област.
По отношение на тенденциите в демографското си развитие, общината не се различава съществено от това на страната. До 1994 г. населението й нараства, макар и със затихващи темпове. След тази година започва да намалява, като за периода 1995 - 1998 г. темповете на намалението са незначителни (табл. N 3).
 
 
Динамика в демографското развитие на община Казанлък
за периода 1992 - 1998 г.
                        
                                                                                                                                     Таблица № 3
 
Години
 
1992
 
1994
 
1995
 
1996
 
1997
 
1998
 
Общо
 
96 246
 
96 422
 
96 203
 
96 094
 
95 840
 
95 194
В градовете
70 555 +
1557
70 987 +
1503
70 979 +
1477
70 973 +
1486
70 987 +
1431
70 662 +
1409
 
В селата
 
24 134
 
24 722
 
23 757
 
23 635
 
24 422
 
23 123
 
% в селата
 
25
 
26
 
25
 
25
 
25
 
24
 
Тази тенденция е характерна и за общинския център, докато при селското население тенденцията е противоположна. След 1994 г. се наблюдава, макар и слабо изразено нарастване, която се запазва до 1995 г., след което се задържа приблизително на едно и също равнище. За    селата тенденцията на нарастване се запазва и през 1998 г. (табл. №3).
Намалението на населението на общината след 1994 г. е свързано главно с ниската раждаемост и високата смъртност, обуславящи отрицателен естествен прираст.
Раждаемостта за град Казанлък ( 7 ‰ за 1998 г.), макар и по-висока от средната за областта и страната е сравнително ниска и на фона на високата смъртност                                                              / за гр.Казанлък - 11‰ за 1998г./ не може да осигури дори просто възпроизводство на населението. По- ниско от равнището на смъртността през последните няколко години е равнището на раждаемостта дори и в общинския център. Още по-ниско (поради нарушената възрастова структура) е равнището на раждаемостта в селата на общината. За някои от     тях като Горно Изворово, Долно Изворово, Голямо Дряново и Средногорово раждаемостта е практически нулева. По-висока раждаемост имат само отделни села (Кънчево, Крън, Енина и Копринка), в които живеят по-големи контингенти ромско население.
Поради силно нарушената възрастова структура смъртността на населението в общината е висока и след 1990 г. надвишава раждаемостта. За 1998 г. е 7 ‰ и превишава раждаемостта с 3 пункта, но тя е с около два пункта по-ниска от средната за страната. Особено висока смъртност показва селското население (1998 г. - 16 ‰), която е с около         4 пункта по-висока от средната за селското население в страната.
 
 
Динамика на естествения прираст на населението в
община Казанлък за периода 1990 - 1998 г.
 
                                                                                   Таблица № 4
Показател
1994
1995
1996
1997
1998
Прираст - бр. Всичко
 
+63
 
-279
 
-382
 
-488
 
-517
 
Прираст ‰
 
-1,00
 
-3,00
 
-4,00
 
-5,00
 
-5.40
Прираст - бр. в селата
 
-110
 
-180
 
-217
 
-223
 
-204
 
Прираст ‰
 
-4.40
 
-7.57
 
-9,00
 
-9.13
 
-8.82
 
Интерес в демографското развитие на общината представляват настъпващите промени в механичния прираст на населението за различните селища. Като изключим 1995 г. за годините след 1990 г., общината като цяло има положителен механичен           прираст (табл. №5). За гр. Казанлък той е минимален, а за последните две години (1997 и 1998 г.) и отрицателен, а за повечето села тенденцията на положителен механичен прираст се запазва през целия период.
 
                                         Състояние на механичния прираст
 на населението отобщина Казанлък за периода 1990 - 1998 г.
 
                                                                                                                      Таблица № 5
Показател
1994
1995
1996
1997
1998
Прираст – бр.
Общо
 
+74
 
+673
 
+138
 
-14
 
+17
 
Прираст ‰
 
0.76
 
6,00
 
1.43
 
-0.20
 
0.20
Прираст – бр.
 в селата
 
+35
 
+115
 
+115
 
+64
 
+54
 
Прираст ‰
 
1.40
 
5,00
 
5,00
 
3,00
 
2.30
 
Това е една сравнително нова тенденция в демографското развитие на българското село въобще и в частност в община Казанлък, коренно противоположна на установилите се през последните 50 години негативни тенденции на силен отлив на населението от селата към градовете. Той е резултат на дълбоките социално-икономически промени в България след 1989 г. и най-вече от извършваните структурни промени в стопанството на страната, довели до масово освобождаване на работна сила от неселскостопанските отрасли и появилата се в резултат значителна за нашите мащаби безработица. Важна роля в това отношение има и реституцията на земята.
 
б) Пазар на труда
Активното население на общината към 30.12.2000 г. възлиза на 41 117 души и съставлява 43.26 % от населението на общината. Броят на заетите (наетите) към 31.12.1998г. възлиза на 28 515 и обхваща 69.3 % от активното население. Оценките и анализите на трудовата заетост се базират на данните за броя на наетите по трудовоправни отношения. Работодателите и самонаетите, поради проблеми от информационен характер не са включени в тях. За някои отрасли (селско стопанство, търговия и др.) техният брой е съществен. Неговият абсолютен и относителен дял след 1993 г. показва постоянна и добре изразена тенденция на спад и е свързана пряко с промените в икономическото развитие на общината.
Само за периода 1999 - 2000 г. броят на наетите е намалял с 16.5 %. Трябва да се отбележи, че този спад е характерен за почти всички отрасли на материалното производство (промишленост, строителство, селско стопанство, горско стопанство и транспорт). Изключение от общото правило прави само отрасъл “Съобщения”. Най-чувствително е намалението на броя на заетите в строителството и транспорта, което е един сериозен симптом за кризисното състояние на икономиката и за ограничаването на инвестиционния процес в общината.
Значително е намалял броят на заетите и в образованието и науката. И докато намаления брой на заетите в образованието в голяма степен се обяснява с намаления брой на учащите се, то неоправдан е резкият спад на заетите в науката, защото това във всички случаи води до снижаване делът на интелектуалния труд в произвежданата продукция, което от своя страна я прави по-ниско конкурентноспособна на вътрешния и най-вече на външния пазар.
Продължителният спад на броя на наетите лица доведе до чувствителен ръст на безработицата в общината.
Важен аспект при оценката на населението като трудов ресурс е безработицата. Очертаната тенденция на запазване броя на икономически активното население в общината, съпоставена с неблагоприятния процес на намаляване на броя на заетите (наети и самонаети) предопределя нарастването на броя на лицата останали без трудова заетост, които формират контингента на безработните лица. Абсолютния брой на безработните се задържа на високо равнище (1997 г.- 3 498 д., към 31.12.2000 г. – 6 800 д.) и може да ескалира социално напрежение, като се има предвид, че и в съседните на общината общини и региони има високо равнище на безработица и нямат възможност да поемат част от безработните на община Казанлък. Равнището на безработица към 31.12.2000г. е 16.5 % и е по-ниска от средната за страната и областта. Значително е увеличението на броя на безработните през 2000 г. - 6 800 д. в сравнение с 1999 г. - 5 053 д. Основната причина за резкия скок в равнището на безработица в община Казанлък се дължи на последиците от осъществяване на структурната реформа в реалния икономически сектор, като се намали броя на заетите в основните промишлени предприятия. Осъществяваните реформи в социалната сфера (образованието, а през 2000 г. и на здравеопазването и на останалите социални дейности) също водят до увеличаване броя на безработните лица. Нарастването на безработицата е тревожен сигнал за състоянието на икономиката в общината и за необходимостта от взимане на адекватни мерки за преодоляване на установилите се неблагоприятни тенденции. Най-важната предпоставка за тази тревога е освобождаването на висококвалифицирана работна сила.
Отрасловата, възрастовата и образователно-квалификационната структура на безработните лица дава представа за най-силно уязвимите социални и професионални групи от икономически активното население да бъде засегнато от безработицата.За голямото ниво на безработицата в общината говори фактът, че предлаганите свободни работни места са твърде ограничени по брой.
Съотношението по пол на регистрираните 6 800 д. безработни е в полза на жените – мъже - 3 044 д., жени - 3 756 д. Надвишението е около 20 % - по-ниско от средното за страната.
При възрастовата структурана регистрираните безработни се очертават няколко групи , които са по-силно засегнати:
           -    Регистрираните безработни на възраст до 19-29 години към 31.12.2000г. са          1 756 души - 25.8 %;
           -    Относителният дял на безработните във високите възрастови групи  –     над 45 години е много близък до този за младите възрастови групи. Те са 2 219 д., което е 32.6 % от всички регистрирани безработни в общината .
Образователната структурана регистрираните безработни в община Казанлък е близка до тази за страната, но има и известни особености.
Образователната структура на разглежданите лица е следната - с висше образование - 387 души - 5.7 %, със средно специално и професионално – 2 292 д. - 33.7 %, със средно общо - 571 д. - 8.4 % и с основно и по-ниско – 3 550 д. - 52.2 %.
Най-силно засегнати от безработицата са следните групи (по образователен признак):
-         С основно и по-ниско образование;
-         Със средно специално и професионално образование.
Броят на регистрираните безработни с висше образование е малък - 387 д. - 5.7 %.
Регистрираните безработни с основно и по-ниско образование – 3 550 д.    - 52.2 % в по-голямата си част са безработните без специалност и с ниска квалификация. Това съчетание е в основата на високата степен на риск именно тези лица да бъдат най-често освобождавани при съкращаване на работни места в икономическия сектор и в непроизводствената сфера.
Високият относителен дял на безработните със средно специално и професионално образование, се дължи на преструктурирането преди всичко на отраслите на машиностроенето и химическата промишленост, където беше заето по-голямата част от това население.
Основният извод, произтичащ от анализа и оценките на населението като трудов ресурс е извеждането на трудовата заетост като приоритет в стратегическите цели на плана за развитие на община Казанлък.
 
2.3. Състояние и възможности на икономиката
 
Оценяването на състоянието на основните сектори, както и на стопанството като цяло е основа за извеждането на съществуващите проблеми, което на свой ред позволява да се определят акцентите и бъдещите насоки на развитие на общинската икономика.
Общо върху икономиката на общината голямо влияние оказват редица условия и фактори, сред които:
-         липсата на обновление на материално-техническата производствена база
-         трансформиране на собствеността;
-         нестабилност на нормативната база;
-     остър недостиг на местни и чужди инвестиции;
-     незавършено преструктуриране на промишлеността;
-     свито потребление и загуба на външни пазари;
-     натрупани минали задължения към държавата и кредитни институции и др.
От общо над   5664 регистрирани в общината стопански субекти над 5525 или около 97.5 % са в частния сектор. Общественият сектор е запазен само при 139 бр. от функциониращите фирми. Общинските фирми са 9 бр.
В структурно отношение, определящи за общинската икономика, са машиностроенето, електрониката, химическата индустрия, хранително-вкусовата промишлености и земеделието. Определящо значение за тази структура има създадената производствена база, квалифицираната работна сила, благоприятните почвени и климатични условия и земи, формирането на производствени традиции. От тук следва, че облика на общината е промишлен с интензивно земеделие.
Редица предприятия в община Казанлък имат переспективни програми за развитие. Сред тях можем да откроим следните:
-         “М+С Хидравлик” АД
-         “Капрони” АД
-     “Атаком” ООД
-         “Катекс” АД
-         “България-К” АД
-         “Севт” АД
-         “Маркели” ЕООД
Реализираните стопански, и особено финансови, резултати показват едно противоречиво развитие на промишлеността. Продължава спада в този сектор. Особено тежко е състоянието на фирмите в обществения сектор, повечето от които са с определящо влияние върху цялото стопанство на общината. Частните фирми и производства не са в състояние да компенсират загубите от обществения сектор.
Анализът на динамиката при основните промишлени производства в натура показва незначително увеличение през последните 2 - 3 години, а някои производства са пред ликвидиране поради неефективност и загуба на пазари.
Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА) за 1997 и 1998 г. показват тенденция към нарастване. Това увеличение е най-значително при строителството. Останалите отрасли заемат междинно положение.
Приходите от дейности, реализирани в общината представляват    11 % от тези за цялата област. В структурно отношение те са получени почти изцяло от промишлените дейности. Делът на селското и горското стопанство е незначителен.
Направените инвестиции в общината не отбелязват ръст, който е достатъчен за по-значително структурно преустройство на нейната икономика. Този недостиг от инвестиционни ресурси е сред основните причини за тежкото, почти предфалитно състояние на някои от големите промишлени фирми, определящи доскоро облика на общината, а и на областната икономика.
Финансовите резултати по отрасли показват, че през 1999 г. те като цяло, са неблагоприятни. Най-голям отрицателен финансов резултат е налице при преработващата промишленост, следвана от селското и горското стопанство. Положителните резултати при други основни отрасли и производства (хидравлика,търговия, строителство и др.) не могат   да компенсират констатираните негативни резултати.
От установеното състояние на общинската икономика могат да се направят обобщени изводи и констатации:
- необходимост от укрепване и разширяване на частния сектор, тъй като той заема най-голям дял в структурата на икономиката - машиностроенето, текстила, земеделието, търговията и строителството на общината.
- запазване на обществения сектор в капиталоемките отрасли и производства (преработваща и добивна промишленост, транспорт и съобщения и др.);
- очертаващо се неблагоприятно финансово състояние на стопанските субекти в обществения сектор, поради свитите пазари и ограничено потребление и неясните перспективи за основните производство и производствени единици, както и от хроничния недостиг или липса на свежи преки инвестиции от местни и чужди финансови източници.
Приватизационните процеси и скоростта, с която те се извършват е от голямо значение за определяне на бъдещето на всички приватизирани стопански единици. Общинската приватизация, започната през 1994 г., е осъществена чрез 73 сделки, от които 4 са за продажба на цели предприятия, а останалите на обособени части. Приватизирани са четири общински фирми: “Хляб и хлебни изделия” ООД, “Казанлък” АД, “Стоки за бита” ООД, “Инфра-Севтополис” ООД. Една фирма е в процедура на приватизация. За да се освободи общината от несвойствени дейности и обекти, тежащи на общинския бюджет е необходимо да продължи приватизационната дейност чрез:
-   приоритетна приватизация на обекти и фирми;
-   замяна на наемните отношения с концесионни договори и др.
Важно значение за осъществяването на стопанската дейност на територията на общината е наличието на благоприятен инвестиционен и икономически климат. Въпреки, че местните власти не могат да предоставят преференции за местните и чужди инвеститори, те все пак имат определени от правомощията им по закон възможности за облекчаване и съкращаване на някои задължителни административни процедури, между които:
-      по-бързо и навременно издаване на разрешения за строителство;
-         улеснения при сделки с общинска собственост
 и др.
От направените досега чужди инвестиции се установява, че те са главно в промишлеността и то в онези нейни производства, които се характеризират с по-бърз оборот на капитала като хидравликата, текстила, търговията и материално-техническото снабдяване. За сега в другите сектори (земеделие, строителство) няма чуждестранно инвестиционно участие.
В селското стопанство на общината функционират около 20 земеделски кооперации, както и други форми на сдружаване за извършване на производствена дейност. Преобладаващият тип производители са многобройните дребни производители с относително малки парцели земеделска земя. В структурно отношение, в над 90 % от кооперациите се отглеждат зърнени култури (пшеница, царевица, ечемик), както и някои технически култури (слънчоглед). Това се обяснява с факта, че при тях (т. н. култури със слята повърхност) почти всички агротехнически работи са механизирани, а и имат почти напълно гарантиран пазар. Лозарството, овощарството и зеленчукопроизводството са застъпени широко при всички форми на земеползване, но са преобладаващи при дребните производители, поради своята по-висока трудоемкост. Налице е тенденция характерна и за цялата страна, на намаляване на темпа на спад в развитието на животновъдството.
Акцентите при развитието на селското стопанство могат да се определят така:
-         формиране на общински агробизнес център за информационни и консултантски
услуги (пазарна информация, агротехнически, ветеринарно-медицински и други услуги) за земеделските производители.
-         създаване на условия за изграждане на нови аграрно-производствени структури
на базата на частно фермерство от европейски тип;
-         стимулиране на вертикалните интеграционни процеси между интензивното
розопроизводство, зеленчукопроизводство и т.н. и съответните преработващи единици с цел реализиране по веригата “земя - краен продукт”;
-         по-тясно сътрудничество и взаимодействие с Общинската поземлена комисия
с цел окончателно приключване на процедурите по възстановяване на правото на собственост върху земеделските земи и гори;
-         използване на възможностите на общината за стимулиране на развитието на
маслодайни, овощни култури, пчеларство, бубарство, рибовъдство и други дейности, с което да се създадат условия за развитие на селските райони на общината.
-         създаване на условия за ефективно използване (за оземляване) на общинския
поземлен фонд, особено за стимулиране на отглеждането на трудоемки маслодайни култури с оглед повишаване на заетостта в селата;
 
2.4. Анализ и оценка на социалната инфраструктура
 
Една отважните, законово регламентирани функции на общината е свързана с развитието и издръжката на социалната инфраструктура (социалния сервиз). Последната е обект не само на анализ и оценки за състоянието и възможностите й да удовлетворява реално възникващите потребности на населението. Възможностите за развитие на социалния сервиз в община Казанлък следва да бъдат заложени, както в стратегическите цели, така и в приоритетите на общинското развитие. Същите трябва да бъдат подкрепени и с редица конкретни мерки, още повече, че основната част от социалната инфраструктура е с подчертан местен (общински) характер.
 Акцентът в анализите и оценките на състоянието и възможностите на социалната инфраструктура се поставя върху:
 
Образование:
-         Предучилищното възпитание на децата (детски заведения);
-         Професионалното образование (мрежа от професионални училища);
-         Специалните училища (основно със специален характер);
-         Средни общообразователни училища;
-         Основни училища;
-         Начални училища;.
 
 
Здравеопазване:
-     доболнична помощ
-         болнична помощ.
 
Култура:
-         специализирани обекти за култура
-         читалища
 
А. Инфраструктура на образованието.
Това е най-развитата част от социалния сервиз в община Казанлък. Представена е от мрежа, обхващаща голям брой обекти за предучилищно възпитание, общо и професионално образование и т. н.
Мрежата от детски заведения включва три типа обекти /табл.№ 6/:
-         обединени детски заведения;
-         целодневни детски градини;
-         специализирани детски градини.
 
                                         Детски заведения
               изградени на територията на община Казанлък
                                                                                                                      Таблица № 6
Детско
заведение
 
място заведение
завв
 
 заведение
Населено
място
Брой
групи
Брой
деца
Брой
заним.
Физк.
салон
 
ЦДГ
Казанлък-12
54
1 244
54
11
ОДЗ
Казанлък-2
9
167
9
2
ЦДГ
Копринка-1
2
45
2
1
ЦДГ
Ръжена-1
2
38
2
1
ЦДГ
Кънчево-1
1
15
1
-
ЦДГ
Дунавци-1
1
16
1
1
ЦДГ
Розово-1
1
26
1
-
ЦДГ
Х. Димитрово-1
1
22
1
-
ЦДГ
Ясеново-1
1
22
1
-
ЦДГ
Енина-1
1
26
1
-
ОДЗ
Бузовград-1
4
86
4
1
ОДЗ
Г. Черковище-1
3
61
3
-
ОДЗ
Шипка-1
2
40
2
-
ОДЗ
Овощник-1
2
34
2
-
ОДЗ
Черганово-1
3
52
3
1
ОДЗ
Крън-1
4
96
4
1
ОДЗ
Шейново-1
3
62
3
1
Общо:
29
94
2 052
94
20
 
Материалната база на детските заведения е в добро състояние. За всяка група е осигурена занималня. Недостатъчен е броят на физкултурните салони. Едва 20 от всичко 29-те детски заведения разполагат с физкултурен салон. Това предполага използване на част от занималните за спортна дейност при неблагоприятни климатични условия, когато за тази цел не могат да бъдат използвани наличните детски площадки.
Най-общите констатации за състоянието и възможностите на детските заведения в общината са свързани с:
Първо: В детските заведения в община Казанлък са обхванати само част от децата от контингента от 0-3 и 3-6 годишна възраст. Причините за това състояние са основно от икономически характер. Част от децата се отглеждат и възпитават в семействата поради това, че има свободни членове, които се занимават с тях. Таксите за детските заведения се оказват високи за семействата с по-ниски доходи, което също е причина част от децата да остават извън детските заведения.
Второ: Твърде силно подчертана е концентрацията на детски заведения в общинския център – 14 бр. Такива функционират в 15 от селата на общината. Липсата на ДГ в останалите села се дължи на недостатъчния брой деца и финансовите затруднения на родителите.
 
а) Общо образование.
Мрежата от общообразователни училища със застъпена различна образователна степен обхваща:
-         начални училища - 4 бр.;
-          основни училища - 19 бр.;
-         гимназии - 3 бр.;
-         средни общообразователни училища - 1 бр.
Общият брой на учениците учещи в общообразователните училища през учебната 2000/2001 год. на територията на община Казанлък е 9 259. От тях в началните училища се обучават 142 ученика, а в основните - 6 380 ученика. В средните общообразователни училища и гимназии се учат 2 737 ученика. Броят на формираните паралелки във всички степени общообразователни училища е 449. Средната пълняемост на паралелките е 21.4 ученика, което е една добра предпоставка за провеждане на нормален учебно-възпитателен процес.
Материалната база на общото образование е в добро състояние. Капацитетът й отговаря на реалните потребности. Въпреки специфичния прием на ученици в някои училища натоварването на базата на образованието в централната част на гр. Казанлък и в периферните квартали е равномерно. С изключение на общообразователните училища в някои села на общината, останалите училища разполагат с физкултурни салони.
От общия брой начални и основни училища 16 се намират в селата на общината, като към тях няма филиали. Четири от тези училища са с проблеми по отношение на изискванията за нормален учебно-възпитателен процес. Наличието на паралелки със слети класове в някои от училищата в селата на общината е другото основание те да бъдат характеризирани като “училища в криза”. Бюджетните средства изразходвани за издръжката им не съответстват на социалния ефект от качеството на образованието в тях. Това поставя под съмнение гарантираното им бъдещо запазване, още повече като се отчита и негативната демографска тенденция в тези населени места. Един от възможните изходи в това отношение е този за разширяване “географията” и мащабите на ученическите пътувания от селата без действащи училища към съседните селища, в които училищата функционират. Този проблем ще се изостри след очакваното закриване на някои училища, включени в списъка на Министерство на образованието и науката за т. нар. “училища в криза”. В момента по линия на ученическите пътувания общината поема разходите по 144 км. дневен пробег и отделно се издават карти за автобусен превоз на   2 116 ученика.
 
б) Професионално образование.
Общинският център е седалище на различни видове професионални училища - техникуми, средни професионално-технически училища, професионални гимназии. Тяхната специализация е съобразена с отрасловата специализация на общината, тъй като предназначението им е да подготвят квалифицирани кадри за нуждите на производството.
Общината няма пряко отношение към дейността и издръжката на професионалните училища. Те се финансират от бюджетите на централните ведомства - в случая МОН. Тъй като те участвуват в общата схема на образованието на територията на общината се налага да бъдат отразени в стратегията за нейното развитие.
Общият брой на професионалните училища в община Казанлък са 6 . Всички те са разположени в общинския център. Те са с надобщински функции, а някои с регионални (например ТЛП, ТТ, СХУ, Професионална гимназия, СПТУ по строителство, СПТУ по хидравлика ). Броят на учениците е 2 324 . Професионалните области, за които подготвят кадри са:
-         лека промишленост;
-         машиностроене;
-         строителство;
-         транспорт;
-         промишлен дизайн.
Материалната база на професионалното образование е с възможности за осигуряване на нормален учебен процес и на професионална подготовка на учениците. Във всички професионални училища броят на класните стаи, на кабинетите и на работилниците е в съответствие на броя на паралелките.
 Процесите на преструктуриране на икономическия сектор в общината и в нейния център налагат необходимите промени в професионалното образование. Участието на общината, като ядро на район на растеж предявява нови изисквания към професионалната подготовка и към квалификацията на основните изпълнителски кадри. Това е и основната задача на новия тип професионално образование, които са заложени в стратегическите насоки за развитието на община Казанлък (вж. т. 5.1).
 
в) Специални училища.
Специалните училища имат специфични функции в сферата на образованието. Обикновено са с подчертан социален характер - помощни, домове за деца и юноши, за сираци и т.н.
В общинския център - гр. Казанлък функционира едно специално училище - помощно училище – “Д. Андреев” в което се обучават 147 ученика.
 
Б. Структура на здравеопазването
 
Обект на анализ и оценка е здравната мрежа финансирана от общинския бюджет, като част от цялостното здравеопозване на неселението. Тя се диференцира на:
-   доболничната здравна помощ;
-   болнична помощ 
 
Доболнична помощ
Тя включва обекти на две нива:
- Оказване на първична медицинска помощ от индивидуални или грепови практики за първична медицинска и стоматологична помощ
- Оказване на специализирана медицинска и стоматологична помощ от Диагностично-консултативен център / ДКЦІ / и от Стоматологичен център.
Индивидуалните практики за първична медицинска помощ обхващат мрежата от досега съществуващите лекарски здравни участъци в 15 села в общината.
От   01.07.2000 г. съгласно Националната здравна карта на територията на община Казанлък се формираха 59   лекарски практики, от които 41 в общинския център и 18 в селата на общината. Те подлежат на актуализация при регистриране на нови практики или закриване на съществуващи такива в Районен център по здравеопазване, съгласно Закона за лечебните заведения. Има изградена и една групова практика за първична медицинска помощ – “Арсенал” ЕООД. Разкрит е и частен медицински център “Ескулап- В” Казанлък за оказване на неотложна и специализирана медицинска помощ от индивидуални практики за специализирана медицинска помощ, сключили договор с Районната здравноосигурителна каса гр.Стара Загора.
 
Болнична помощ
Болничната помощ в общината, която се финансира от общинския бюджет е представена чрез дейността на: “Многопрофилна болница за активно лечение – Казанлък”ЕООД.
Здравното обслужване на населението в община     Казанлък се    осъществява    от 149 лекари и    73   стоматолози.
Проблемите свързани с функционирането на досегашната инфраструктура на здравеопазването (до 31.06.2000 г.) могат да бъдат формулирани най-общо по следния начин:
            Първо: Проблеми от финансово естество, които ще съществуват като ангажимент на общината до 31.06.2001 г. Някои от дейностите на МБАЛ / Многопрофилна болница за активно лечение/ ще продължат да се съфинансират от общинския бюджет и след тази дата;
Второ: Предоставяне на свободни помещения общинска собственост, подходящи за разкриване на кабинети на индивидуални или групови практики за оказване на първична или специализирана медицинска помощ;
Трето: Организационни проблеми, свързани с уреждането на договорните отношения между общината и семейните лекари и груповите практики за ползване на здравната база и т.н.
 
В. Инфраструктура на културата                                            
В момента инфраструктурата на културата в общината изглежда така:
а) Театри
 -   Общински театър “Любомир Кабакчиев”
б) Читалища
-         “Искра”
-         “Възродена Искра”и 19 читалища в други населени места
в) Музеи и галерии
-         Исторически музей “Искра” /общински културен институт/;
-         Художествена галерия –Казанлък /общински културен институт/;
-         Литературно-художествен музей “Чудомир” /общински културен институт/;
-         Национален парк-музей “Шипка-Бузлуджа”.
г) Библиотеки
-     Библиотека “Искра” и 19 библиотеки в други населени места 
д) Културни организации
-     Общински клуб за детски фолклор “Палавници”, регистриран по закона за лицата и семействата с председател Тодорка Петрова.
Голяма част от културните институти в общината могат да бъдат пререгистрирани в регионални културни институти, които ще изпълняват своята дейност на територията на областта
 
Г. Инфраструктура на заведенията за социални грижи
 
Община Казанлък има добре развита структура на социални заведения. Функционират следните заведения:
а) Дом за стари хора с отделение за лежащо болни на ул.”П.Ганин”№ 52 със 120 места.
б) Дом за възрастни хора с деменция с адрес ул.”М. Стайнов” №11 с 96 места.
в) Дом за стари хора с отделение за лежащо болни на адрес бул.”Ал. Батемберг” № 220 с 62 места.
г) Дневен дом за стари хора с 30 места в сградата на ул. “П. Хилендарски” №3.
д) Домашен социален патронаж на ул.”П. Хилендарски” №3 с 255 места.
 
 
 
2.5. Анализ и оценка на техническата инфраструктура
 
Анализът на техническата инфраструктура е направен изхождайки от съществуващото положение и възможностите за перспективното й усъвършенстване.
Разгледани са четирите системи на техническата инфраструктура: транспортна, енергийна, съобщителна, водостопанска.
Степента на изграденост на техническата инфраструктура има отношение към по-доброто интегриране на населените места в общината, което е особено важно при наличието само на два града и 18 села и е един от важните критерии за условията на живот на населението. Освен това техническата инфраструктура е важно условие за подобряване на връзките между съседните общини. Важни са и качествените характеристики на отделните системи на техническата инфраструктура.
 
а) Транспортна инфраструктура
Транспортната инфраструктура в рамките на община Казанлък е представена от следните подсистеми:
- железопътна;
- пътно-шосейна;
- тръбопроводна.
Железопътната инфраструктура включва линейни и точкови инфраструктурни елементи.
Към линейните елементи се включват магистралните жп участъци на      жп линии: София-Бургас.
Към точковите елементи се включват ж.п. гари и спирки. С най-добре развита инфраструктура (гарови коловози, претоварена техника, административни сгради) са ж.п. гарите Казанлък и спирка Дунавци. Най-голяма е дължината на гаровите коловози в ж.п. възел Казанлък.
Пътно-шосейната мрежа е добре развита и е с обща дължина 169.2 км, в т. ч.:
 I клас    - 28 %,             II клас - няма,
 III клас -   12 %            IV клас - общински пътища - 58 %
                                                       - местни пътища      -   2 %.
Проблем за общината са четвъртокласните пътища и пътищата с местно значение, които са с най-голям относителен дял от общата дължина на пътната инфраструктура. Средната гъстота на пътно-шосейната мрежа в общината е по-малка от тази за областта.
С най-голямо значение и съответно с най-голямо натоварване са участъците от първокласните пътища: І-6 и І-5.
Основните пътни артерии са в добро състояние, но междуселищната транспортна мрежа се нуждае от основен ремонт, за което са необходими значителни инвестиции.
Един от преките ангажименти на общината е свързан с очертаващата се необходимост от разширяване на пешеходните зони в Казанлък, като се заложи на две тенденции: разширяване на съществуващата и изграждане на нови в квартали с компактно население.
Във връзка с очертаващата се тенденция за развитие на пътната инфраструктура възниква потребността от разширяване на паркинговата мрежа, бензиностанциите и автосервизите.
В общината има силно изразени ежедневни и трудови пътувания както в границите на самата община, така и до съседните  общини Ст.Загора, Габрово, Павел Баня и Казанлък-София, Казанлък-Пловдив.
 
б) Енергийна инфраструктура
Електропроизводствените мощности са разположени главно в съседните общини. В община Казанлък е част от националната електропреносна мрежа високо напрежение 220 и 110 кv. На територията на община Казанлък има 5 подстанции в т. ч. 2 заводски. Подстанциите са в града и с.Шейново. Към тях има инсталирана транспортна мощност, която удовлетворява нуждите на града, селищата в общината и община Мъглиж. На територията на община Казанлък има 275 трафопоста за общо ползване и 69, собственост на фирми и кооперации. Две трети от трафопостовете са в града, а една трета в селата.
Състоянието на електроразпределителната мрежа средно напрежение е добро както в техническо отношение, така и по отношение на териториалното разположение. Проблем за развитието на електроразпределителната мрежа ниско напрежение е извършващото се жилищно строителство в града и селата, което изисква своевременно ново строителство на разпределителна мрежа в срокове, които удовлетворяват нуждите на новите консуматори.
Проблем, който се решава на общинско равнище е електрозахранването на малки частни производствени предприятия според техническите изисквания за съответното производство.
 
в) Съобщителна инфраструктура
Община Казанлък е с добре изградена телефонна мрежа. Над 34 % от домакинствата са телефонизирани. Всички фирми имат поне един телефонен пост. Телефонните постове на         95 000 души са 29 168.                   .
Българските пощи в общината извършват над 6 вида основни услуги и още 5 вида по възложителство, включително изплащане на пенсии, застраховки и др.
Голям е относителния дял на селата, които се обслужват от пощенски станции разкрити в по-големи села, като Крън, Енина, Шейново   и др.
Използват се и “Internet” услуги.
 
г) Водостопанска инфраструктура
Важен показател за характеризиране на водостопанската система е състоянието на водопреносната инфраструктура. Изградеността й показва степента на социално-икономическото развитие и условията за живот в общината.
Водопреносната мрежа се използва за хидромелиоративни нужди, за питейно-битово водоснабдяване и отвеждане на отпадни води. Отвеждането и пречистването на отпадни води може да се разглежда по-подробно в раздела за екология и благоустройство.
Хидромелиоративна мрежа
Използват се води от язовири, повърхностно-течащи води от реките, подпочвени води. На територията на община Казанлък има много водоеми. За напояване се използват водите на всички язовири, чиито капацитет е 31 000 дка земя. Съществува законова регламентираност язовирите да бъдат отдавани на концесия са за срок от 15 години. Дейността, за която ще се отдават на концесия е за напояване и риборазвъждане. Техническото състояние на съоръженията (язовирна стена, преливник, основен изпускател), обаче е незадоволително, което може да създаде проблеми при експлоатацията. Задължителни условия за концесионерите е да приведат съоръженията към язовирите в добро техническо състояние, гарантиращо условия за безопасна експлоатация.
Недоброто състояние на хидротехническите съоръжения, тяхната висока степен на аморизация е причината за непълното използуване на поливния капацитет на водоемите. Вместо предвидените за напояване 31 000   дка земеделска земя се поливат едва 16 000 дка.
 
Питейно-битово водоснабдяване
Проблемите за ефективното използване на водопреносната мрежа в общината произтичат от състоянието на вътрешната мрежа в селищата, която довежда водата до потребителя. В много селища от общината тя е амортизирана, което води до много загуби от течове и чести аварии. За подновяването й е необходимо да се разработят конкретни програми и съвременни проектни разработки.
По показателя “изграденост на водопроводната мрежа” спрямо общата дължина на уличната мрежа, общината може да се постави в групата на общините с много висок коефициент. Всички селища са водоснабдени, като се използват различни водоизточници (кладенци, сондажи и други водохващания).
С най-добре изградена водопроводна мрежа е гр. Казанлък, където се налага реконструкция на водоснабдителната система с оглед увеличаване обема на подаваната вода, намаляване загубите по мрежата и недопускане на воден режим. Необходимо е изграждане на допълнително водоснабдяване на селата Хаджи. Димитрово, Копринка, Долно Изворово, Средногорово, Горно Черковище и гр.Шипка.
В естествено състояние подземните води, използвани в община Казанлък имат добри питейни качества и с редки изключения напълно отговарят на санитарно-хигиенните стандарти за питейно водоснабдяване. Върху качеството на подземните води оказват влияние и инфилтриращите се в зоната води от р. Тунджа и Тъжа.
 
 
Отвеждане и пречистване на отпадните води
Степента на изграденост на канализационната мрежа в общината е под средната за областта, поради наличието само на два града и включените 18 села в общината. Във фаза на изпитание е изграданета пречиствателна станция за отпадни води в с.Овощник.
За реконструкция и консервирането на пречиствателни съоръжения, на довеждащите колектори и нови канализационни клонове за отпадни води в гр. Казанлък в програмната част на Националния план за регионално развитие са необходими общо   1 500 хил. лв.
 
Благоустрояване
Най-голяма е дължината на уличната мрежа в гр. Казанлък -   94   км.
Зелените площи в гр. Казанлък   са 289 дка .
Дължината на осветените улици в селищата на общината е общо 169 км., в т. ч. в      г. Казанлък - 81км. и в селата - 88 км. С добро улично осветление са   10 села - Копринка,              Енина, Бузовград, и др., а 8 села са с недостатъчно осветление – Хаджи Димитрово,                                                                Долно Изворово,   Горно Изворово и други.
Плановата обезпеченост на градоустройствена основа на община Казанлък е добра. В града тя е разработена по квартали и има 3 РП. За 19 селища от общината в различни години са приети регулационни планове.
Процесите на динамично разширяване на селищната територия на града и някои от селата налагат актуализация на съществуващите планове.
По степен на благоустроеност отделните села от общината имат сходни характеристики. Само по отношение на отделни елементи се констатират определени различия в степента на изграденост на вътрешната водопреносна мрежа, канализацията, осветеността на уличната мрежа, изградеността на зелени площи и др.
 
2.6. Характеристика на селищната мрежа и състояние на околната
среда
 
Територията на община Казанлък е населявана още в древността. За това свидетелстват намерените останки от културите на различни народи (запазени са останки от тракийски, римски селища и крепости, от средновековната българска държава), някои от тях са от национално значение.
В границите на общината сега са разположени 18 села и 2 града.
 Средната селищна гъстота е 20 селища на 63.4 кв.км, която е близка до средната за страната . От това следва, че на територията на общината има сравнително благоприятни поземлени ресурси и могат да се развиват различни дейности. Средно на едно селище се падат около 3.0 кв. км. Гъстота на населените места, разположени в равнините части е с много по-благоприятни измерения. Средното отстояние между населените места е около 8 км, което е добра предпоставка за формиране и функциониране на една жизнена териториално-селищна общност.
От урбанистична гледна точка селищата попадат в пет категории (табл. 7).
 
 
Разпределение на селищата
в община Казанлък   по големина към 01.08.2000г.                                                                                     
                                                  
                                 
                                                                                                       Таблица № 7                     
 
Размер на населеното място
2000г.
 
Населени места
Население
 
Брой
брой
%
Голям град - м/у 50 и 100 хил.ж.
1
68 587
73,00
Малък град - до 5 хил.ж./
1
3 266
3.38
Големи села - над 3 хил. ж.
11
18 276
19.50
Средни села - от 200 до 1000 ж
6
3 666
4,00
Малки села (до 200 ж.)
І
114
0.12
Общо за общината
20
      93 909
    100,00
 
 
През 2000 г. в общината има 2 града – общински център в които е концентрирано над 70 % от населението и г. Шипка. Основните проблеми за разрешаване са съсредоточени в общинския център. В община Казанлък са налице селища от категорията големи села – с.Крън, с.Копринка, с.Енина , с.Бузовград. Средните по размер села   са 60 % от общия им брой селища. При тази категория е възможно някои от тях да преминат към категорията на малките селища поради растящата икономическата дестабилизация. Малките и много малките села са 3, като в тях живее само 1.2 % от населението на общината. Броят на жителите им продължава да намалява и има тенденция на задълбочаване на депопулацията.
Продължава поляризацията при концентрацията на населението. С население над 500 д. са 15 села и са със статут на кметства, а под 500 д. са 3 - кметски наместничества.
В близка перспектива не се очаква промяна във функционалния тип на селата в общината и това не може да бъде пречка за устойчиво развитие. Развитието на част от селата може да се базира на функционирането им като вилни зони, седмичен и сезонен туризъм.
По отношение на икономическите си функции в селата водещи са селскостопанските функции на населените места. Промишлените функции в някои от населените места са с допълващ характер и не са водещи. Промишлените и туристическите функции са съсредоточени изключително в г. Казанлък, г. Шипка и с. Крън.
Обслужващите селищни функции обхващат дейности свързани с обслужващи обекти от социалната сфера и местната администрация формиращи ниски нива. Такива са началните и основните общообразователни училища, обектите на периферната здравна мрежа, читалищата, кметствата. Центърът на общината Казанлък е с обслужващи функции на общинско ниво.
По степента на благоустроеност отделните населени места имат сходни, близки характеристики. Всички населени места са електрифицирани, водоснабдени   и са с определено равнище на благоустроеност на уличната мрежа.
Град Казанлък е с изявени обслужващи функции, формиращи високи нива на обслужване. Те се проявяват по линия на професионалното образование , по линията на здравеопазването ( болница, доболнични), на културата ( театър, музеи, изложбени зали) и т.н. По линията на своите обслужващи функции общинския център е с влияние простиращо се не само в границите на общината, а и в съседните общини.
Повече от населените места са стабилни урбанистични образувания. Те съществуват от дълги години и в тях се осъществява успешно повечето от елементите на дейността на човека - обитаване, труд и отдих. Жизнената им среда може да задоволи материалните и духовните потребности на населението, което налага обвързаност на всички функционални системи. Ефективността от това се състои в оптимизацията на териториалната им организация. Това за момента е една обективна даденост, която следва да се отчита при съставянето както на стратегията, така и на плана за развитие на община Казанлък през периода 2001-2006 г.
Основни замърсители на водите се явяват производството и бита. В естествено състояние подземните води използвани от община Казанлък имат добри питейни качества и с редки изключения напълно отговарят на санитарно-хигиенните стандарти за питейно водоснабдяване.
Ползваното средно водно количество е ~ 10 000 000 м3/год. или 320 l/s. Върху качеството на подземните води оказват влияние и инфилтриращите се в зоната води от р. Тунджа и р.Тъжа.
Наличието на амоняк в подземните води се дължи на селскостопански отпадъци от животински произход, инфилтрацията на р. Тунджа и в по-малка степен на редукционни процеси, протичащи непосредствено в подпочвените води.
За да се предотвратят замърсяванията на кладенците от инфилтрирани води от          р. Тунджа, която е само 2 км от г. Казанлък на територията на общината са изградени пречиствателни станции на промишлени предприятия, които са основни замърсители. Пред пуск е и градска пречиствателна станция.
В селищата и особено в гр. Казанлък е голямо замърсяването с отработени газове от автомобилите (товарни и на градския транспорт), проблем е и запрашеността на въздуха в градската среда. Това налага да се обърне внимание върху възможностите за увеличаването на относителния дял на електрическия транспорт (тролейбусния), който за 2000г.да заема   0   % от обслужените пътници, а през 2005г. да достигне 30    %.
 
 
3. Анализ и оценка на бюджетното осигуряване на община Казанлък
 
База за анализ и оценка при разработване на Общинската стратегия са отчетите за бюджетните приходи и разходи през бюджетните 1999 г. и 2000 г., както и прогнозните разчети за 2001 г. Бюджетното осигуряване може да бъде разглеждано като един от факторите, гарантиращи нормални условия за развитието на отрасли и дейности, които са на бюджетна издръжка. Такива са образованието, здравеопазването (до влизането в сила на механизмите на финансиране чрез здравноосигурителната каса), социалната дейност и социалното подпомагане, културата, редица благоустройствени дейности, издръжката на органите и структурите на местната власт и др.
Обективните условия за издръжката на посочените социални, благоустройствени и управленски дейности и структури до голяма степен се предопределя от добре обоснованите, разчетени и включени в общинските бюджети величини на общинските финансови ресурси. Това дава основание общинският бюджет да бъде разглеждан и оценяван като недостатъчно обезпечен с финансови ресурси общински план. За неговата стриктна реализация през съответната бюджетна година в община Казанлък са извършвани съответните управленски действия свързани с финансовото администриране, осчетоводяване и бюджетното контролиране на заложените разчети както в приходната, така и в разходната част на общинския бюджет.
В общинския бюджет се планират и се залагат финансовите ресурси, с които органите на местното самоуправление и местната администрация оперират през съответната бюджетна година за да провеждат предварително определена общинска политика. Размерите на тези средства се определят на базата на добре аргументирани разчети както за очакваните приходи - собствени (данъчни и неданъчни) и на съответна субсидия от Републиканския бюджет, която да допълни собствените приходи. Втората важна страна, засягаща структурата на общинския бюджет е да бъдат във възможно по-висока степен определени обективните потребности от финансови ресурси за развитие на отраслите и дейностите, които са на бюджетна издръжка.
 
Анализът на приходните части на общинските бюджети за последните две години, както и на прогнозния за 2001 г. бюджет на общината показва, че планираните средства са съответно:
- 1999 г. – 18.3 млн. деноминирани лева;
- 2000 г. - 17.4 млн. лева;
- 2001 г. -   12.8 млн. лева.
Намалението на планирания размер на приходите в общинския бюджет за 2000 г. се дължи на по-ниския размер на планираната (субсидия) от Републиканския бюджет. Реално постъпилите приходи са с   16% - 9% по-ниски от планираните в бюджетите за 1999г. и 2000г. За 2000г. субсидията от РБ е 7.150 млн. лева, което е с 4.022 млн. лева повече от утвърдената от ЗДБ.
В структурата на бюджетните приходи на община Казанлък основно място заемат собствените приходи. За отделните бюджетни години техният относителен дял е в границите на 57 %. В бюджета за 2000 г. той е 53 %, което се дължи на икономическия срив на територията на общината.  
Най-големи по размер средства от собствените приходи в бюджета са тези от различните видове данъчни постъпления - данък върху доходите на физическите лица, имуществени данъци, данък за общините от нефинансови предприятия и финансови институции. Сред данъчните постъпления с най-голяма тежест са постъпленията от данъка върху доходите на физическите лица. В прогнозата на ТДД “Ст. Загора” в бюджет за 2001 г. е предвидено те да формират   около 61.55 % от всички данъчни приходи и 43.86 % от собствените приходи. Прогнозата за неданъчните приходи в бюджета за същата година е 28.73 % от общия планиран размер на собствените приходи.
Направените прогнози показват, че бюджетът на община Казанлък е разчетен основно на приходите от собствени приходоизточници. Недостигът, макар и в непълна степен, се покрива частично от субсидии от Републиканския бюджет. А за финансиране на част от бюджетния дефицит ще се търсят и други източници - банкови заеми, трансфери от извънбюджетни сметки и др. По съществени са констатациите, засягащи разходната част на общинския бюджет. От тяхната обосновка и правилното им разчитане, както и структурата на самите бюджетни разходи може да се състави определена картина за това как функционира общината от гледна точка на развитието и на издръжката на бюджетно финансираните отрасли и дейности.
Касовото изпълнение на разходната част на бюджета на година е както следва:
1999год. - 15.385 млн.лв.
2000год. - 15.831 млн.лв.
Анализите и оценките по разчетите заложени в бюджета за 2000 г., съпоставени с тези в бюджета за 1999 г. и с прогнозата за бюджет 2001 г., показват че: -В структурата на бюджетните разходи по параграфи, основно място заемат тези, които са за труд. Те включват финансовите средства за заплати и всички видове осигуровки и други възнаграждения. В бюджета за 2000 г. от всички видове бюджетни разходи на средствата предвидени за труд се падат 58.94 %. Като цяло фактически разходваните средства за заплати, осигуровки и други възнаграждения са по-ниски от планираните и заложени в бюджета, тъй като не са изплатени трудовите възнаграждения за м.ХІІ.1999г. В сравнение с разходите за труд отчетени с бюджета за 1999 г. (56.41 % от всички бюджетни разходи) през 2000 г. се очертава едно не много високо увеличение.    Разходите за веществена издръжка - отопление, осветление, храна, медикаменти и др. в бюджета за 2000 г. заемат около 28 % от общия размер на всички бюджетни разходи.
Средствата за социални помощи се лимитират в общата структура на бюджетните разходи от целевата субсидия от Републиканския бюджет, която е диференцирана точно за такъв вид подпомагане. За 2000г. средствата за социално подпомагане са 10% от разходите, за 1999г. този % е 4.56%.
Капиталовите разходи за община Казанлък в последните години са в твърде ограничен размер. Те заемат от 1.33% до 3.15 % от всички бюджетни разходи. Тези, които са с инвестиционен характер са със символични размери.
Степента на развитост на социалната и техническа инфраструктура на общината, изисква значително повече средства за нейната поддръжка.
В структурата на разходите през 1999г. и 2000г. няма съществена разлика.В бюджета за 2001 г. са планирани около 4 пъти по-високи в сравнение с 1999 г. разходи за здравно-осигурителни вноски. Този ръст е лесно обясним - той произтича от изискванията на здравната реформа и на Социално-осигурителния кодекс.
За целите на общинската стратегия от значение са бюджетните разходи по основните функции. Те дават представа за възможностите на бюджета да осигури нормалното функциониране на социалните дейности и на социалната инфраструктура в общината, на възможностите за развитието на благоустройствените мероприятия и т. н.
Структурата на посочените бюджетни разходи през 1999 г. сочи, че с най-голямо относително тегло на разходите са:
- здравеопазване -    30.27 % от всички бюджетни разходи;
- образование -          40.74 % от всички бюджетни разходи;
- социални грижи -    8.13 % от всички бюджетни разходи;
- благоустройство, комунално стопанство – 5.4 % от всички бюджетни разходи.
Образованието и здравеопазването като социални дейности заемат водещо място в структурата на бюджетните разходи.
Обобщените констатации за бюджетното осигуряване на община Казанлък показват, че:
Първо: С разчетените бюджетни средства органите на местното самоуправление провеждат определена бюджетна политика. Нейна съществена черта е, че се търсят пътища за разумно разходване на бюджетните финансови ресурси за степенувано посрещани на бюджетните разходи, при строго спазване на бюджетната дисциплина.
Второ: През последните две години се очертава тенденция на свиване на бюджетните разходи, което е резултат от намаляване на собствените приходи, намаляване на събираемостта на приходите в общинския бюджет, недостатъчния размер на субсидията.
Трето: Все по-ограничени са възможностите на бюджета за издръжката на обекти на културата, спорта. Най-уязвими в това отношение са читалищата , финансирането на които е по ЗНЧ.
Четвърто: Структурата на бюджетните разходи през последните години сочи, че инвестиционните ресурси са твърде символични. Тази констатация следва да бъде отчитана при разработване на стратегическите насоки за развитието на община Казанлък и особено на програмната й част. При формиране бюджет 2001г. е наложително да се търсят възможности за осигуряване допълнителни средства, които ще дадат възможност да се поддържа изграденото през предходните години.
 
 
4. Изводи и диагнози на състоянието на структуроопределящите ресурси и потенциали
 
Съдържащите се в аналитичната част анализи и оценки на природния и на човешкия ресурс, на икономическия и на инфраструктурния (социален сервиз и техническа обезпеченост) потенциал на община Казанлък дават възможност да бъдат направени определени изводи, относно състоянието и възможностите на социално-икономическия и инфраструктурен комплекс. Формирането на определени проблеми също е обект на аналитичната част на общинската стратегия. Целта е както констатациите, така и проблемите да бъдат отчитани при разработването на стратегическите насоки за по-нататъшно развитие на общината. Същите се използват и за поставянето на диагноза за състоянието и за възможностите за бъдещо развитие на община Казанлък.
Изводите за състоянието на структуроопределящите ресурси и потенциали на общината се представят под формата на S.W.O.T. анализ, разкриващ слабите и силните им страни.
 
 
                                                  Състояние
 на структуроопределящите ресурси и потенциали на община Казанлък
                                                                                                     Таблица № 8
Силни страни
(стимулатори на развитието)
Слаби страни
(ограничители на развитието)
Природо-географско положение и транспортни връзки
-   Стратегически благоприятно природо-     географско положение на общината в рамките на областта.
- Очертаващи се водещи функции на общината като ядро на района за растеж Казанлък – Ст. Загора- Мъглиж.
-   Наличие на транспортни и съобщителни трасета – елементи на националната транспортно-съобщителнаинфраструктура.
- Недостатъчно използване предимства на стратегическото местоположение на общината.
- Липса на стратегия за използване на привлекателността на общината от гледна точка на удобното й природо-географско положение и транспортни връзки.
- Неизползуване възможностите на ГП-5, ГП-6 и евротранспортен коридор № 9
Културно-историческо наследство
-Тракийски гробници,
-История на българското розопроизводство,
-Исторически обекти, свързани с руско-турската освободителна война- храм-паметник, гр. Шипка и паметника на свободата на вр. Шипка и селските бунтове 1023 год.; -Обекти на христианския туризъм;
-Тракийските гробници- обект на интерес от международната научна общност
 
-Липса на инфраструктура, пътища и експозиционни зали;
- Липса на програма за социализация на културно- историческото наследство
Природни ресурси
-   Видово разнообразие на териториалните ресурси с висока ценност - ценни обработваеми земи за производство на маслодайни култури, обилност и добро качество на водния ресурс.
- Благоприятно съчетание на природни ресурси (горски, водни, вкл. И минерални води), подходящо за развитие на алтернативни форми на стопанския туризъм - ловен, риболовен, екологичен, познавателен и др.
- Не напълно осъзнато предимство на комбинацията от съчетание на природни ресурси с високо качество, използвани за целите на териториалното развитие.
- Проблеми от екологичен характер, влошаващи качествата на природните ресурси в общината.
Човешки ресурси
- Наличие на значителен по количество и качество демографски потенциал;
- Относително добри параметри на демографската ситуация, ограничаващи депопулационните процеси;
- Сравнително добра възрастова структура определяща по-ниска степен на застаряване на населението;
- Поддържане на положителен механичен прираст при по-голямата част от селата;
- Висока степен на професионална квалификация и производствен опит на по-голямата част от активното население в сферата на промишлеността (“Арсенал”, хидравлика и текстила ), аграрния и третичния сектор.
- Неблагоприятна тенденция в демо - графското развитие на селата в общината - пълзяща депопулация /особено в малките/;
- Наличие на процес водещ до деформиране на възрастовата структура, особено при селското население;
- Отрицателен естествен прираст (особено силно изразен в селата) предопределящ регресивен тип възпроизводство на населението;
- Намаляващ дял на реално заетите от активното население;
-   Високо равнище на безработицата при някои групи от населението с ниска квалификация, със средно специално и основно образование, при населението от 20 до 29 г., ромската етническа група и пр.
Икономически комплекс
- Силно развити икономически функции на общинския център, които са един от критериите за превръщането му в ядро на центъра за растеж (Казанлък – Ст. Загора - Мъглиж)
-   Висока капитализация на територията, висока изграденост на производствената инфраструктура.
- Многоотраслова структура на промишлеността.
- Нарастваща значимост на частния сектор в икономическото развитие на общината
-    Осъществени практически действия за бизнес партньорство между общината, частния и обществения сектор, неправителствени структури.
- Остаряло техническо оборудване и използвани технологии, снижаващи конкурентността на произвежданата продукция.
-   Недостиг на инвестиционен капитал за реализацията на съществуващите програми и проекти.
- Дребен размер на капитала, което предопределя неговото ориентиране към търговията и услугите.
- Наличие на значителен по размер ненатоварен сграден фонд в промишлеността и селското стопанство.
- Неизползвани възможности на неурбанизираните територии за изнасяне на промишлени производства (добра транспортна обвързаност с гр. Казанлък, по-ниски цени на терените и т. н.)
Техническа инфраструктура
- Добра застъпеност на елементи на техническата инфраструктура от висок клас
- Функциите на общинския център като значим транспортно-комуникационен център от висок ранг.
- Висока степен на изграденост на енергийната, съобщителната и водостопанската системи в общината.
- Наличие на обективни предпоставки за отопление на гр.Казанлък на базата на ТЕЦ и газифициране.
 
-   Наличие на идеи, концепции и програми, касаещи развитието на техническата инфраструктура в общината.
- Незадоволително качество на четвъртокласната пътна мрежа, която се нуждае от спешни ремонти.
-   Амортизирана вътрешна водопроводна мрежа в населените места на общината, което води до появата на чести аварии.
- Неизползвани възможности за изграждане на газификацията на общински и други обекти в общината.
-   Необходимост от нови водохващания за подобряване на водоснабдяването на села от общината /Средногорово,Д.Изворово, Г.Изворово, Шипка и Х. Димитрово /.
- Липса на канализационни мрежи в някои квартали и селата на общината.
- Лошо състояние на каналната мрежа в напоителните полета в общината.
- Остър недостиг на финансов ресурс за поддържане на съществуващата и за изграждане на нова технич. инфраструктура.
 Социален обслужване
- Добро развитие на социалната инфраструктура, адекватна на образователните, здравните, културните и другите потребности на населението.
- Наличие на съответствие между броя, вида и функционалната характеристика на социалния сервиз и обслужващите функции на населените места.
- Добра изграденост на социална инфраструктура с над общински функции – професионални училища, болнични заведения, театри, библиотеки, музеи и др.
- Проблеми с нормалното функциониране на общообразователни училища в някои от селата на общината (училища с малък брой на учениците, училища с паралелки от слети класове и др.).
- Липса на стратегически виждания за обогатяване на читалищната дейност в селата.
- Недостиг на финансов ресурс за издръжката на някои обекти от социалната инфраструктура.
Опазване на околната среда
- Включване на община Казанлък в Националната системама за екологичен мониторинг.
-   Създаване на Общински фонд “Опазване на околната среда”.
- Реализиране на мероприятия по разширяване на обществените зелени площи в общинския център и ситуирането на пешеходно движение в тази среда.
- Наличието на трайна тенденция за замърсяване на въздуха с прах и изгорели газове.
-    Незадоволително състояние на депото за твърди битови отпадъци в общината. Наличие на нерегламентирани и неконтролирани депа.
 
На базата на така предложения анализ може да се постави следната  диагноза за състоянието и възможностите за по-нататъшно използване на структуроопределящите ресурси и потенциали на община Казанлък:
Общината е с водещо място в регионалната и националната икономика. Темповете на икономическото й развитие се открояват на фона на останалите средни и по-големи общини. На територията й е развита социална инфраструктура от висок ранг. Техническата инфраструктура е с висока степен на комплексна изграденост. Всичко това е послужило като сериозно и обективно основание общинския център и община Казанлък да се оформят като структуриращо ядро на един от 6 -те райони за растеж в страната. Обезпечеността на общината с поземлени, водни, човешки ресурси и наличието на значим икономически и инфраструктурен потенциал при наличието на добре обоснована политика и при съответната осигуреност с инвестиционни ресурси дават основание да се приеме, че през следващите години ще се реализират предвидените стратегически цели и приоритети на развитието.
 
 
5. Стратегия за развитие на община Казанлък
 
5.1. Стратегически насоки
 
Стратегическите насоки за бъдещото комплексно социално-икономическо, културно, инфраструктурно развитие и екологично състояние на община Казанлък определят общите рамки на развитието. Те се очертават чрез очаквани тенденции на развитие , отчитащи предварително формирани стратегически цели и приоритети, даващи ориентирите на бъдещите промени в общината
Стратегическите насоки могат да бъдат разглеждани като скелет на самата общинска стратегия. Те са с дългосрочен времеви хоризонт и засягат очакваното развитие на общината през следващите 10 - 15 год. При тяхното определяне се отчитат както формулираните проблеми на досегашното развитие, така и оценките на ресурсите и потенциалите на общината от гледна точка на възможностите за удовлетворяване на бъдещите потребности. Заедно с дългосрочните цели и приоритети обект на стратегически насоки са и някои от практическите действия, които следва да бъдат приети от местните общински власти и техните приоритети в краткосрочен и дългосрочен план /периода 2001-2006/. Същите се включват в програмната част на общинската стратегия.
Важна особеност на Стратегията за провежданата от страна на общинските власти политика е, че се отчитат:
Първо. Изискванията на националния план за регионално развитие и задачите на района за растеж с центрове Казанлък, Ст.Загора и Мъглиж, в чиито обхват попада и нашата община. Това предопределя и специфичния характер на стратегическите цели и конкретизиращите ги приоритети, свързани с развитието на общината като част от ядрото на този район;
Второ. Мястото на община Казанлък в регионалния план на социално-икономически и инфраструктурен комплекс на Старозагорска област. Параметрите на общинското развитие до голяма степен са водещи за определяне облика на областта;
Трето. Нормативно регламентираните правомощия задължения и функциите на общинската власт в развитието и организацията на социалната инфраструктура и в създаването на благоприятна жизнена среда.
С предлаганите стратегически насоки за развитие на община Казанлък се цели да се:
- представи система от идеи от най-различен характер за очакваното, бъдещо развитие на общината през следващите години. В това отношение следва да бъдат отчитани факторите със стимулиращо и задържащо влияние.
- адаптират вижданията на централните ведомства и институции, касаещи пряко или косвено община Казанлък, заложени във секторните и ведомствени стратегии;
- очертаят насоките на общинското развитие в дългосрочен план (2001-2015) ситуират в тях рамките на средносрочното развитие (оформени като общински план за периода 2001-2006 год.).
- формират дългосрочните цели и конкретизиращи ги приоритети на общинското развитие.
- очертаят възможностите за засилване на “входящите” и на “изходящите” връзки на община Казанлък със съседните общини по линия на :    производствени връзки от различно естество, трудови пътувания, социална инфраструктура, транспортно-комуникационни връзки, административните функции и други.
Очакванията, насоките и някои от залаганите параметри на бъдещото стратегическо развитие на общината са с прогнозно-хипотетичен характер. Те се базират на:
- моментното състояние в социално-икономическото, демографското и инфраструктурното развитие на общината;
-    очертаните ресурси и потенциали на територията, които могат и следва да бъдат разумно (рационално) използвани за целите на бъдещото развитие;
-     преследваните стратегически цели и приоритети на общинското развитие;
В стратегията за развитие на община Казанлък твърде съществен е въпросът за определяне на очакваните насоки на това развитие. Те са в твърде обобщен, насочващ вид. Същите не се измерват с конкретни показатели и числови измерители. Те обаче дават възможност да се рамкира бъдещото развитие на общината.
 Очакваните възможни стратегически насоки за развитие на община Казанлък се предлагат по възприетата последователност на направленията (секторите, отраслите и дейностите) заложени в аналитичната част на общинската стратегия, а именно:
-     териториални фактори и ресурси;
-          човешко развитие;
-      икономическо комплекс;
-          социална инфраструктура;
-          развитие на културен туризъм;
-     техническа инфраструктура;
-          опазване на околната среда;
 
ТЕРИТОРИАЛНИ ФАКТОРИ И РЕСУРСИ
 Както бе отбелязано в аналитичната част на Общинската стратегия териториалните фактори и ресурси са с добри потенциали за бъдещо развитие на общината. Сред тях изпъкват две обективни дадености:
- Твърде благоприятно местоположение на общината от гледна точка на транспортно-географското й положение и административно-обслужващия й статут в рамките на Старозагорска област;
- Възможностите за по-нататъшното ефективно използване на териториалните ресурси - поземлени, горски, водни.
Местоположението на община Казанлък, конкретизирано с мястото на общинския й център следва да се оценява като фактор със стимулиращо влияние за нейното бъдещо развитие. Добрата транспортно-комуникационна обвързаност между селищата в общината и между общината със съседните общини са един от примерите за очакваното развитие в рамките на района за растеж в Старозагорска област.
Земеделските земи, които заемат основно място в поземлените ресурси на общината ще се превръщат във все по-значим териториален ресурс. Възстановяването на частната собственост върху земеделските земи е първата и най-важна стъпка, водеща до преоценка на възможностите за развитие на аграрния сектор. С “отпушването” на пазара на земеделските земи ще се създадат и останалите предпоставки за реалното използване на техния потенциал. Насоките за използването им са свързани с обосноваването на възможностите за по-нататъшна интензификация на аграрния сектор (извън общинския център) в сферата на:
-   трайните насаждения - чрез създаване на нови масиви от рози, овощни насаждения и други многогодишни маслодайни култури /мента, лавандула, билки/;
-   засилване позициите на зеленчукопроизводството;
- развитие на екологичното животновъдство, базирано на развитието на зърнопроизводството и фуражни смески от местни производители.
Горският и водният ресурс, освен за целите на икономическото развитие следва да се разглеждат и като база за развитие на алтернативни форми на туризъм - ловен, риболовен и др.
 
                                           ЧОВЕШКО РАЗВИТИЕ
 
Тенденците в развитието на населението, отчитат сегашните основни проблеми в развитието на човешкия фактор на община Казанлък и очакванията за бъдещото демографско развитие, а именно:
1.      Тенденция на влошаване на демографската ситуация. През периода 2001-2006 г. ще се запазят неблагоприятните тенденции на снижаване на раждаемостта, повишаване на смъртността и влошаване на възрастовата структура вследствие на застаряването на населението и ще засегнат по-осезателно населението живеещо в селата. Равнището на раждаемост ще варира в рамките до 12   %о, като до 2020 г. се очаква тя да достигне стойности от 10 до 12 %о, което ще осигури просто възпроизводство на населениетов по-далечна перспектива, което ще се поддържа от ражданията в гр. Казанлък. Смъртността в резултат на застаряването на населението и преструктурирането на здравеопазването ще се повиши до 10 %о, а в по-далечна перспектива до    8   %о. Средногодишният естествен прираст ще запази отрицателните си стойности и ще се колебае около –   7 - 9 %о.
2. Застаряване на населението. Дисбаланс (демографски и социален) в съотношението между основните възрастови групи в резултат на ниската раждаемост непроменящата се средна продължителност на живота. През периода 2001-2006, относителният дял на населението в над трудоспособна възраст ще нарастне с    пункт. В по-далечна перспектива се очаква по-съществено намаление на населението в трудоспособна възраст (от 3 до 5 пункта) и нарастване на относителния дял на населението в над трудоспособна възраст. В резултат на това ще се повиши икономическото натоварване на населението в трудоспособна възраст с издръжката на населението в под и в над трудоспособна възраст.
3. Разрастване на депопулацията с по-ниски темпове. Продължаване на намалението на населението в селищата. Особено бързо ще намалее населението на малките села вследствие на висок отрицателен естествен прираст вариращ от –7   до –9 %, което ще доведе до отмиране на жизнените им функции, дори и отпадане от селищната мрежа в по-далечна перспектива. Останалитте селища депопулационните процеси ще се забавят в резултат на положителният механичен прираст.
4. Намаляване на заетостта и повишаване на безработицата. В резултат на незавършената структура реформа се очаква да се достигнат стойностите на заетостта и безработицата характерни за районите в индустриален упадък – относителен дял на безработните от 17 до 25 % от активното население. Към 2005-2006 г. вследствие на приключването на преструктурирането, параметрите на заетостта и безработицата ще достигнат оптимални равнища (коефициентът на безработицата ще варира   от 5 до 10 %).
 
 
ИКОНОМИЧЕСКИ КОМПЛЕКС
 
           Както в периода до 2006 г., така и след това икономическият комплекс на община Казанлък ще продължи да се формира от многоотраслова промишленост и ще се допълва от дейността на аграрния сектор. В това отношение ще се преследват икономическите цели на развитието свързани с утвърждаването на района за растеж Казанлък-Ст. Загора-Мъглиж.
Провежданата политика ще бъде ориентирана към:
-         Спиране на спада в промишленото производство като една от предпоставките за преминаване към икономически растеж първоначално ориентиран съм стратегически ориентирани производства, а по-късно и в останалите.
-         Стимулиране на активността на стопанските субекти, на инициаторите и предприемачите за производства в агресивна, конкурентна среда.
-         Ориентиране към нетрадиционни производства, които са по-адаптивни към бързо променящата се пазарна среда.
Промишлеността като елемент на икономическия комплекс ще продължи да бъде териториално ориентирана към общинския център, разчитайки на изградената производствена инфраструктура, традициите, квалифицираната работна ръка и на други фактори и предпоставки. В дългосрочен стратегически план успоредно с процесите на продуктовото и технологичното преструктуриране на съществуващите традиционни промишлени производства ще се осъществява и териториално пренасочване на промишлените дейности. Общинският център ще се превръща в място, където ще се създават бизнес-центрове, индустриални паркове, бизнес-инкубатори, а развойните производства ще се ориентират към предвижданата в областния план зона за бизнес инициативи, която ще се оформи между гр. Стара Загора и гр. Казанлък.
В същото време развитието на неурбанизираните територии в общината ще бъде свързано с развитието на аграрния сектор. По този начин селската част на общината ще участва с по-голям принос в общото икономическо развитие. Приоритетните направления в развитието на аграрния сектор бяха формулирани при определяне на стратегическите цели в използването на поземлените ресурси - развитие на трайните насаждения, възстановяване позициите на розопроизводство, екологически чисто животновъдство и    т. н.
Основна движеща сила в развитието на аграрния сектор частния капитал, частната инициатива и частния сектор. Общинската местна власт може и следва да участва като партньор в това развитие. Тя като собственик на част от хидромелиоративните съоръжения е съпричастна към възможностите и изискванията за ефективно развит аграрен сектор. Изгодите от това са - осигуряване на трудова заетост, приходи в общинския бюджет, подобряване на производствената и жизнената среда в селата и т. н.
                             СОЦИАЛНА ИНФРАСТРУКТУРА
 
Стратегическите насоки в развитието на социалната инфраструктура отчитат протичащите и очакваните структурни промени в дейности като:
-    здравеопазване;
-    образование;
-    социални дейност;
-    култура и др.
Именно в посочените дейности, които са с подчертан социален характер местната общинска власт има най-големи правомощия и задължения. Поради тази причина и акцентите в стратегическите насоки за развитието на социалната сфера са именно в посочените направления.
Преструктурирането на инфраструктурата на здравеопазването се извършва в две посоки. Първоетапно то обхваща доболничната помощ, след което се предвиждат структурни промени и в болничното обслужване на населението. В тези изменения беше предвидено и се извършат в кратък срок - до м. юни 2000 г. за доболничната здравна помощ и до 01.07.2001 г. за болничната помощ.
Структурната реформа в здравеопазването се извършва централизирано, като местните власти са само партньори без да осъществяват цялостната политика по реализацията на този сложен процес. На базата на Национална здравна карта на територията на община Казанлък е предвидено да бъдат разкритинад 69        индивидуални практики за първична доболнична помощ и 70 стоматологични практики. Териториалния обхват на лекарските и стоматологичните практики е съобразен с приетите нормативи за броя на обслужваното от една практика население. На тази база е предвидено лекарските и стоматологичните практики да бъдат териториално ориентирани по следния начин:
-      лекарски практики и стоматологични практики в общинския център;
-      лекарски и стоматологични практики в селата на общината.
Ангажиментите на община Казанлък по реализирането на здравната реформа са за предоставяне за ползване от лекарските и стоматологичните практики на обекти от здравната инфраструктура, които са общинска собственост. Това става на договорна основа.
По отношение на реформата в болничната помощ болничните заведения следва да се преобразуват със съответната съдебна регистрация. Проблем, който следва да бъде решен в това отношение е за създаването на “хосписи”, в които ще се лекуват хронично болни лица. Те също следва да се преобразуват в съответствие с действащата нормативна уредба.
В краткосрочен план процесите за преструктуриране на инфраструктурата на общото образование ще засегне т. нар. “училища в криза”. Както бе посочено, отделяните от общинския бюджет финансови ресурси за издръжката на училища с малък брой ученици, в които има паралелки със слети класове и самостоятелни паралелки с пълняемост около и под минималните нормативи се разминават с ефекта от образователната подготовка на учениците. Очевидна е необходимостта от задълбочен анализ за отпадането на подобен тип училища от общообразователната учебна мрежа в общината. Разчетите в това отношение показват, че в момента “училища в криза” са:
-      начални училища с 142 ученика;
-      основни училища с 6 380 ученика.
При преструктурирането на мрежата от общообразователни училища Общинският съвет, като орган на местното самоуправление следва да отчита две съществени изисквания:
Първото е за гарантиране на условия за децата подлежащи на задължително основно образование да се възползват от това свое законово право, независимо дали в населеното място, в което живеят има действащо училище или не. Ангажиментите на местната власт са да осигурят тези условия или чрез т. нар. “ученически пътувания”.
 - Предлагане на условия за провеждане на нормален учебно-възпитателен процес в общообразователни училища с достатъчен брой ученици в паралелки с нормална пълняемост, без слети класове и др.
Това преструктуриране на учебната мрежа е свързано и с изискването за оптимизиране на маршрутите на ученическите пътувания, които на практика се съвместяват с другите маршрути на пътническия транспорт. Това е една конкретна мярка, която следва да се заложи в програмната част на общинската стратегия и да се актуализира в началото на всяка учебна година.
Протичащата реформа в реалния икономически сектор отправя предизвикателства и към професионалното образование. Те са свързани с актуализиране на предлаганите професии и специалности.
В района на растеж, в съответствие с предвижданията на Областната стратегия, ще  бъдат формирани центрове за професионална подготовка и за повишаване на квалификацията на човешките ресурси на базата на съществуващите професионални училища на територията на гр. Казанлък и гр. Стара Загора. Съобразено с ведомствената стратегия на Министерство на образованието и науката се предвижда създаването на център по  машиностроене и уредостроене на базата на дейността на техникума по механика в гр. Стара Загора и професионална гимназия “Ив. Хаджиенов” в гр. Казанлък. Средните професионално-технически училища по тази професионална област (вкл. и техникумът по хидравлика в гр. Казанлък) се предвижда да бъдат слети с двата основни техникума.
Останалите професионални училища в общината ще запазят своя статут и професионална ориентираност.
Стратегическите насоки в сферата на социалните дейности са свързани с разкриването на възможности за:
- разширяване капацитета на домашния социален патронаж;
- разкриване /усъвършенстване/ на мрежа от домове за възрастни хора (вкл. и на микродомове, дневни домове) в общинския център и на други подходящи места.
В сферата на културата стратегическите насоки засягат предприемането на мерки за развитие на културен туризъм със съответното инфраструктурно и ресурсно /човешки и финансов ресурс/ осигуряване, както и реализация на нов тип идеи и на виждания за възстановяване мястото и функциите на културните институции в социалната сфера. В най-висока степен това се отнася за дейността на читалищата в града и селата. Възможностите за пълна реализация на методическите функции на регионалните обекти в сферата на културата също са със стратегически цели.
 
ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА
 
В областта на техническата инфраструктура акцент в стратегическите насоки се поставя върху обективно преценените възможности за развитие на:
- Транспортната (и по точно на пътната) инфраструктура;
- Водостопанската инфраструктура;
- Благоустрояването на населените места.
В краткосрочен и в средносрочен план (2001-2002) и до 2006 г. приоритетните действия следва да бъдат ориентирани към реконструкцията и поддръжката на редица пътни отсечки, които са заложени в програмата за реализация. Някои от проблемите на водоснабдяването също следва да бъдат решавани в краткосрочен план.
В средносрочен и дългосрочен план акцентите са в осигуряването на инвестиционен ресурс за реализация на мащабните проекти в сферата на:
- транспортната инфраструктура, като ангажиментите на общината са за поддържането на четвъртокласната пътна мрежа, а инфраструктурата от по-висок клас са ангажимент на други ведомствени структури;
- водостопанската инфраструктура, стратегическите насоки засягат възможностите за значителни ремонти на съществуващите външни и вътрешни водопроводи, както и провеждане на практически действия по рехабилитация на каналната мрежа в напоителните полета, както и рехабилитация на микроязовирите, които са общинска собственост.
Местните власти могат да бъдат партньори на водоползвателите, които ще са от частния сектор. След приемането на Закона за сдруженията за напояване и учредяването на такива на територията на общината, тези взаимоотношения могат да получат съответна регламентация. Изграждането и окончателното пускане в работен режим на градска пречиствателна станция за отпадни води е един от основните приоритети в развитието на водостопанската инфраструктура.
Благоустрояването на населените места в общината е свързано с реализацията на единия от приоритетите на самата общинска стратегия - за подобряване качествата на жизнената среда.
 
5.2. Стратегически цели на развитието
 
Стратегическите цели на развитието на община Казанлък са свързани с мястото и решаващата й роля за формирането и утвърждаването на района за растеж – Казанлък-Стара Загора-Мъглиж. Както средносрочните, така и дългосрочните цели за развитие на община Казанлък произтичат от представените стратегически насоки за развитие на отделните направления на общинския социално-икономически, инфраструктурен и екологичен комплекс. В съответствие с декларираните принципни изисквания за разработване на общинската стратегия са формулирани три стратегически цели на развитието.
Първата е за създаване на активна бизнес среда в общината като част от района за растеж “Казанлък-Стара Загора - Мъглиж”, свързана със създаването на условия за балансирано икономическо развитие на основата на ефективното оползотворяване на всички ресурси и потенциали на общинската територия, включително и развитие насочно към културния туризъм и инфраструктурното му и ресурсно осигурявяне. Реализацията на така формулираната първа стратегическа цел е да се повиши атрактивността на икономиката за привличане на свежи инвестиции като последиците от това доведат до значим икономически растеж.
Втората стратегическа цел е ориентирана към създаване на ефективен и конкурентноспособен, жизнен аграрен сектор. По този начин ще стане възможно използването на ценните земеделски земи и уникалните климатични условия, които са основно богатство в неурбанизираните територии на общината. Очакванията за превръщането на аграрния сектор в печеливш /особено за маслодайни култури/ се базират на вижданията за неговото развитие като съпътстващ, допълващ промишлеността, която ще продължи да има водещо място в икономиката на общината. Възможностите за тяхното обвързване на принципа “земя - краен продукт” също са елемент от общинската стратегия.
Третата цел за развитие на община Казанлък засяга възможностите за подобряване условията и качествата на жизнената среда. Нейната същност се състой в създаването на социална и техническа инфраструктура, които са адекватни на потребностите на населението. Подобряването на комплексната жизнена среда има и друг аспект - създаване на възможности за развитие на алтернативна заетост в социалната сфера, благоустройството, търговията, в други малки производства с промишлен характер, които са извън първата стратегическа цел.
5.3. Приоритети на общинското развитие
Приоритетите, за разлика от стратегическите цели са с по-висока степен на конкретност. Те служат като основа за определяне на отделните мерки (програми и проекти), залагани в Програмната част на общинската стратегия.
Приоритетите са с определена принадлежност към формулираните стратегически цели. При тяхното формулиране, акцентът е върху онези от тях, които са с подчертан общински характер. Същите се представят в рамките на стратегическата цел и се дефинират по сектори и сфери на дейност.
Възможните приоритети по първата стратегическа цел са:
-         Развитието на интелектуални и високотехнологични производства, създаване на бизнес-инкубатори, бизнес-центрове, технологични паркове и др.;
-         Продължаване на процеса за преструктуриране на местната икономика чрез съхраняване на жизнени традиционни промишлени отрасли и развитие на алтернативни производства, нетрадиционни за общината, но с потенциал за използване;
-         Преструктурирани на производствената инфраструктура чрез освобождаване на производствени фондове и предоставянето им за други цели.
-         Стимулирането на частния бизнес и ориентирането му към развитие на жизеноспособни и високоадаптивни към агресивната пазарна среда малки и средни предприятия с производствено предназначение;
-         Развитие на алтернативни форми на туризъм - ловен, риболовен, селски и др.
 
 
 
По втората стратегическа цел възможните приоритети са:
-         Приоритетно развитие на овощарството и розопроизводството чрез създаване на нови масиви от рози (общо 5 000 дка) и на овощни градини (общо 5 000 дка);
-         Рехабилитация на хидромелиоративната инфраструктура
-         Развитие на екологичното животновъдство
Посочените приоритети не изчерпват всички възможни направления за превръщането на аграрния сектор в ефективен и допълващ промишлеността отрасъл. Реализацията им гарантира ефективното използване на ресурсите и потенциалите на територията.
 
Приоритетите по третата стратегическа цел имат непосредствено отношение към провежданата от общината политика за подобряване на комплексната жизнена среда. Те са свързани с :
-         Преструктурирането на инфраструктурата на здравеопазването (ІІІ.1);
-         Преструктурирането на общообразователната инфраструктура (ІІІ.2);
-         Подобряване състоянието на четвъртокласната пътна мрежа с цел подобряване на условията за транспортния трафик между населените места в общината (ІІІ.3);
-         Подобряване на благоустроеността на населените места в общината (ІІІ.4);
-         Реализация на програмите и проектите свързани с опазването на околната       среда (ІІІ.5).
Така възприетия подход за последваща конкретизация на целите с приоритетите е заложен и при формулиране на мерките, заложени в програмната част.
 
5.4 Програма за реализация на общинската стратегия
 
Един от крайните продукти на Стратегията за развитие на община Казанлък е програмата за нейната реализация. В синтезиран вид в нея са включени конкретните мерки (програми и проекти), които следва да бъдат изпълнени в следващите шест години. Програмата по същество конкретизира инвестиционната и организационно-управленската дейност на общинския съвет, кмета и общинската администрация в краткосрочен (2001-2002 г.) и средносрочен (2001-2006 г.) план. Включените в програмната част на стратегията мерки, освен по стратегически цели и приоритети са дефинирани и по основни направления - икономически сектор, информационна обезпеченост, благоустройство, екология и т. н.
Формата, в която се представя програмата за реализация на Стратегията за развитие на община Казанлък е в стандартен вид. Същия е препоръчан от примерните изисквания на Министерство на регионалното развитие и благоустройството за структурата, съдържанието и обема на общинските стратегии. Целта от унифицирането на макета на програмата е да се създадат условия за съпоставимостта на общинските програми, както и да се правят съответните обобщения при актуализацията на плана за развитие на област Стара Загора.
Основните елементи (атрибути) на програмата за реализация на общинската стратегия в средносрочен план (2001-2006 г.) са:
- Вида и характера на предлаганите мерки (програми и проекти);
- Времевия хоризонт (периода) за реализацията на съответната мярка (лимитиран в рамките на 2001-2006 г.);
- Отношението (принадлежността) на мярката към формулираните стратегически цели и конкретизиращите ги приоритети;
- Възможните източници за осигуряване с финансови ресурси (общински бюджет, национални извънбюджетни фондове, чуждестранни кредитни линии, предприсъединителни програми, частни инвеститори и др.);
- Възможните партньори на общината по реализацията на съответните мерки (съседни общини, частен сектор, други институционални структури - регионални, национални, неправителствени структури и др.);
- Равнище на проявление на мярката (общинско, надобщинско регионално);
Друга важна особеност на програмната част на общинската стратегия е, че тя засяга ангажиментите, правомощията и отговорностите не само на местните административни власти. Като партньори на общината се очертават още:
- Местните власти на общини Стара Загора и Мъглиж, които заедно с община Казанлък са в обхвата на района за растеж и имат да решават общи задачи в редица направления на Областния план за развитие.
- Деконцентрирани структури на органи на централната администрация (министерства и други ведомства).
- Структури на стопански субекти като “В и К”, Електроснабдяване, Далекосъобщения и др.
 
- Представители на частния капитал, разглеждани като потенциални инвестиционни инициатори.
От реализацията на мерките и приоритетите, засягащи и трите стратегически цели, общинската власт следва да отчита съответните изгоди, водещи до позитивното развитие на общината. Същите намират израз във възможности за:
- реализиране на процесите, водещи до по-нататъшното икономическо, социално, инфраструктурно съживяване на общината;
- осигуряване на трудова заетост на населението;
- постъпления в общинския бюджет;
- подобряване на екологическата обстановка и т. н.
Важен момент даващ определени гаранции за реализацията на цялата програмна част на стратегията е този за намирането на необходимите инвестиционни ресурси. На този етап на рамкиране на общинската стратегия и на общинския план (в неговата програмна част) не е възможно да се определят точните размери на необходимите инвестиции. Те са с ориентировъчен характер и се конкретизират с разработването на бизнеспрограмите и на самите инвестиционни проекти. А това е следващата стъпка след актуализирането на общинската стратегия.
Ресурсното осигуряване на мерките (програми и проекти), заложени в общинската програма, които са с общинско значение са по линия на други източници:
-         Общински бюджет (вкл. и в частта му за целевите субсидии с инвестиционен характер - за поддържане на четвъртокласната пътна мрежа и за малки водоснабдителни обекти);
-         Национални извънбюджетни фондове: Фонд за регионално развитие, Национална програма “ФАР” и др.
-         Предприсъединителни програми - основно по САПАРД (за подпомагане на аграрния сектор) и ИСПА /инструмент за осъществяване на структурна политика в предприсъединителният период/.                              
           Осигуряването на финансови ресурси по посочените и редица други източници и донори е възможно само при спазване на точно регламентирани условия и изисквания. Всички те следва да бъдат отчитани при обосноваване потребностите в добре аргументирани проекти и бизнес планове. Информация за тези условия и изисквания може да се намери в устройствените правилници за дейността на всеки от националните извънбюджетни фондове. Това е информация, даваща ориентация за това:
- какъв вид програми и проекти могат да бъдат подпомагани със средства от съответния фонд;
- ориентировъчния размер на финансовите средства;
- критериите, на които следва да отговаря проектът или програмата, за да бъде селектирана, утвърдена и подпомагана;
- вида на подкрепата - безвъзмездно предоставяне на средства, пряка целева субсидия, субсидиране на част от лихвения процент, гратисния период и т.н.
През следващите години като най-реалистична се очертава възможността за осигуряване на безвъзмездна помощ за развитието на аграрния сектор по линия на предприсъединителната програма “САПАРД”. Това е една добра възможност за по-ефективното използване на ценните земеделски територии по линия на активизирането на частната инициатива. Бъдещите фермери от селата в общината следва да имат пълната яснота и информация за това, какви са условията и изискванията за получаване на тази помощ. Най-общите изисквания за получаване на безвъзмездна финансова помощ, а не на кредити са ползвателите - частни стопани (фермери) да:
-         са регистрирани като земеделски производители според изискванията на българското законодателство;
-          имат добре обоснована бизнес програма или бизнеспроект(според критериите за подпомагане по предприсъединителната програма “САПАРД”), получили одобрение от съответните институционални структури, управляващи програмата “САПАРД”;
-         са с доказани възможности за жизненост в аграрното производство;
-         са в състояние да създадат необходимата инфраструктура за селскостопанско производство, за което искат финансова помощ;
-         разполагат със собствен капитал, който съставлява минимум 20 % от стойността на цялата програма или проект, с който същият може да стартира;
-          имат готовност да осигуряват пазар за произвежданата от тях селскостопанска продукция;
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОбС: /п/
Т. Митев/